24.12.2013

"Бях толкова потисната, че дори господин Арашино май забеляза това и ме изпрати да купя игли от един магазин на трийсетина минути от къщи. На връщане, докато вървях край пътя под лъчите на залязващото слънце, едва не ме прегази военен камион — единствения път, когато бях най-близо до опасността да бъда убита. Едва на другата сутрин забелязах, че хороскопът ме предупреждаваше да не пътувам в посоката на Плъха, тоест точно към въпросния магазин. Бях гледала само за знак, свързан с председателя, и не бях обърнала внимание на предупреждението. Преживяното ме накара да разбера колко опасно е да се втренчваш само в нещо липсващо. Ами ако в края на живота ми ме очакваше прозрението, че всеки божи ден съм търсила един мъж, който никога не би дошъл при мен? Каква непоносима мъка би било да проумея, че всъщност никога не съм усещала вкуса на храната, че никога не съм видяла местата, в които съм била, защото дори когато животът си е вървял, аз съм мислила само и единствено за председателя. Но ако престанех да мисля за него, що за живот щеше да е моят? Щях да съм като танцьорка, от дете репетираща за представление, което никога няма да изнесе."

- Артър Голдън, "Мемоарите на една гейша"

15.12.2013

"Никога не си бях давала сметка колко тясна е взаимовръзката между нещата. Не става дума само за зодиакалните знаци. Ние хората сме просто част от нещо много по-голямо. Крачейки, може би убиваме бръмбар или просто допринасяме за промяна във въздуха, така че някоя мухичка се оказва на място, където иначе никога не би попаднала. И ако си помислим за същия пример, само че ние сме в ролята на насекомото, а огромната вселена — в нашата роля, съвършено ясно е, че всеки ден сме под влиянието на сили, върху които можем да влияем колкото клетият бръмбар върху стоварващ се отгоре му гигантски крак. Какво да правим тогава? Трябва някак да разберем движението на вселената около нас и да определим времето за действията си, така че да не се борим с теченията, а да се движим по тях."

- Артър Голдън, "Мемоарите на една гейша"

Загадката на Айнщайн

Намерих задачата в този блог - http://mila.blog.bg/ и реших да си я запазя за след време, ако реша да я решавам отново или да я предложа на някого. Оказа се, че съм от 2-та%, успели да я решат. (feeling smart :D)
 
Говори се, че за тази за тази загадка Айнщайн е твърдял, че 98% от хората не могат да я решат. Може би сте сред останалите 2 %, които са в състояние да се справят с нея.
 
Има 5 къщи, всяка с различен цвят. В къщите живеят хора от различни националности. Те пият различни питиета, пушат различни видове цигари и отглеждат различни домашни животни. Домакините в тези къщи нямат еднакви животни, не пушат еднакви цигари и не пият едни и същи напитки.

Пита се кой от тях отглежда рибки, ако знаете, че:

1. Англичанинът живее в червената къща.2. Шведът има куче.3. Датчанинът пие чай. 4. Зелената къща се намира отляво на бялата.5. Собственикът на зелената къща пие кафе.6. Човекът, който пуши "Pall Mall" отглежда птички. 7. Собственикът на жълтата къща пуши "Dunhill". 8. Човекът, който живее в къщата, разположена в средата, пие мляко.9. Hоpвежецът живее в първата къща.10. Човекът, който пуши "Blend" живее в къщата, която се намира след къщата на любителя на котки.11. Човекът, който отглежда коне, е съсед на пушача на "Dunhill". 12. Собственикът, който пуши "Bluemaster" пие бира. 13. Hемецът пуши "Prince". 14. Къщата на ноpвежеца се намира до синята къща. 15. Съседът на пушача на "Blend" пие вода. 

След като я решите можете да намерите отговора тук - http://mila.blog.bg/zabavlenie/2006/06/20/otgovor-na-zagadkata-na-ainshtain.5525

Believe it or not..

http://jenite.bg/Мастилените-петна-на-Роршах

10 Disney Villains Become Beautiful

  http://9gag.com/gag/awrBVRB

Попът, даскалът и кметът

Замисляли ли сте се, че често пъти учителят е по-важен дори от предмета. Понякога учиш системно и съвестно само заради уважението, което изпитваш към учителя, не заради интереса към науката. Понякога любимият ти предмет става толкова ужасен заради учителя, че ти се иска да не влизаш в час. Рядко се случва да си съвпаднат, и любовта към учителя и любовта към предмета, но не е изключено. Поне при мен.

Важен е подхода. Важно е и вниманието, което обръщаш на ученика. Наясно съм, че когато преподаваш на 120, че и повече ученици, нямаш възможност да се интересуваш от мнението и свободното време на всички. Знам, че учителят също си има личен живот и битови проблеми. И точно затова, когато ти отдели малко повече внимание от това, което отделя за останалите, се чувстваш толкова специален.

Така или иначе, когато респектираш даден учител, той няма как да не го забележи и не би отговорил по-различен начин (надявам се и слава Богу, че не съм срещала различен.) Друг е проблемът с асоциациите с предишни ученици. Аз специално се старая да бъда резервирана, за да може поведението ми да не е натрапчиво, ласкателно, угодническо. Никога не бих си позволила да разпрегръщам учителка или да я обсипя с хиляди комплименти, нито пък да изразя особената си привързаност към нея. Говоря общо, но не знам защо асоциацията с тази професия винаги е жена. Та с учител също не бих си го позволила! :D

Красива е тази професия, защото изисква много маневриране между различните, но още неизградени характери. Изисква и прекалено много отдаденост, която ако липсва винаги си личи. Не всички учители намират съгласието и разбирателството у своите ученици, но това не е заради способностите им на преподаване, а заради способностите на учениците за съсредоточаване. В моя клас процентът на тези, които смятат част от предметите за безполезни и непотребни, е висок. Шансът такъв ученик с ограничено и централизирано мислене да прояви интерес и почти нулев.

Скъпи мои учители,
Благодаря за търпението и вниманието, отдадеността и съпричастността. Винаги търся положителното и доброто у хората и съм го намерила във всеки от Вас. Разбира се, че харесвам едни повече от други, но това не означава, че оспорвам или съпоставям компетентността Ви. Тази учебна година започна с огромно противоречие у съучениците ми за това кой трябва да ни преподава и кой не. Гледайки проблема от всички страни, не съм недоволна. Изпитвам малко радост и малко тъга относно промените, но в крайна сметка винаги съм била привърженик на различното мислене и различните гледни точки. Така че в този случай съм толкова удовлетворена, колкото и ощетена. Радвам се, че имам възможността да съм с такива, с които трябваше да се разделим миналата година, но ето че новите разпоредби отново ни срещат, за което съм изключително доволна.

Ако имах възможност да говоря с Вас, по-дълго, по-обстойно, по-искрено, колко много можех да науча и колко много можех да Ви покажа.

- Ina-Ccessibility 2013 © 

Край.. или ново начало?

Лятната ми ваканция не беше нещо особено. Не срещнах голямата си любов, не обиколих света, нито България. Лятната ваканция обаче беше един преход, дори и само между 10 и 11 клас. Когато ме питаха през лятото в кой клас съм, често се чудех какво да отговоря или пояснявах, в кой съм била и в кой ще бъда. От утре обаче, отговорът ще е един.

Тази ваканция ме запозна с мен самата, много повече от който и да е друг период в живота ми. Срещнах много трудности, бях поставена пред избори, размишления, замислих се за неща, в които се бях съмнявала, върнах се в детството си. Цифровата равносметка на това лято възлиза на 14 и половина прочетени книги, 250 епизода от любимия ми сериал, 2 вили с приятели. На пръв поглед това правих цяло лято. Бягах от училище, но се оказа че през последната седмица ми се налага да се връщам там преждевременно. Мога да го приема и като климатизация, за да не ми се стори толкова рязка промяната от почивката и усамотението към уроците и хората.

Разчуствах се докато гледах последния епизод на филма, който беляза детството ми, който успя да не разкъса връзката и въздействието си върху мен през времето, който искам да пренеса на децата и внуците си. Всичко свърши прекрасно, като в приказка, където винаги побеждава доброто. Дали обаче наистина е победило? Наскоро чух в едно предаване, че щастливият край зависи от това къде спираш да разказваш. Беше едно вълнуващо преживяване, доказващо как малките неща значат най-много. Това бе третият път, в който гледам филма -  първия път бях на 9, втория на 13, а сега съм на 17. Не се бях замисляла, че интервалите от време са еднакви. Прекрасно беше да помня част от историята, но не и цялата. Да преживявам всичко отново, да пускам следващия епизод с нетърпение, да не знам какво ще се случи. Колко мъдрост има във всеки епизод.. Тези два месеца през, които го гледах ме върнаха във времето, когато се настанявах на дивана в 9 сутринта, за да го гледам с баба и дядо. Когато след края на епизода излизах с момичето от втория етаж, за да готвим с кал и листа на двора, да разхождаме куклите си и да управляваме въображаем ресторант. Колко хубаво беше тогава. Колко необходимо ми е сега да си спомня всичко това.

Купих си дискове, за да запиша всички епизоди и да ги предавам като наследство през поколенията. Ха-ха.. Може би звучи налудничево, а може би наследниците ми ще го смятат за ужасно скучно, както твърдят приятелите ми, на които разказвам плановете си. Дори и да не стане така, поне ще го имам за след още 4 години, готов без да се налага да го търся по всевъзможни сайтове.

И така.. днес приключва ваканцията, приключва и досега ми с детството, приключи и вдъхновението ми за последните 2 месеца. Толкова много емоции, толкова много чувства, че днес си заслужаваше да си поплача и да напиша това, заради което страдам.

- Ina-Ccessibility 2013 ©

It will always be her, right?

ВВС№11 - "Долината на куклите" - Джаклин Сюзън

• Първи впечатления: 

Почти никакви. Разглеждах библиотеката у баба и майка ми случайно ми я спомена. Каза, че й била харесала. Реших да разбера за какво става въпрос, защото ми беше интересно да разбера за живота на три момичета, но вече имах един неуспешен опит с книга, преплитаща няколко истории ("Любов" - Елиф Шафак) и започнах малко притеснено тази. 

• За автора:

Джаклин Сюзън е родена в САЩ през 1918 г. Зопазнах се с историята на живота й от wikipedia и реших да я цитирам дословно, тъй като не бих могла да я представя по по-добър начин:

"Родена в семейство на учителка и художник.След като се мести в Ню Йорк, Джаклин се изявява като актриса с малки роли в киното, театъра и в рекламни клипове. Води бурен живот – алкохол, наркотици, нетрайни връзки и има изявена бисексуалност – свързват името й с Коко Шанел.На 44-годишна възраст Джаклин получава диагноза рак на гърдата. В своя дневник тя пише: „Не мога да умра, без да съм оставила нещо значително след себе си. Мисля, че умея да пиша. Господи, остави ме да живея, за да го докажа”. След операция на гърдата Джаклин става толкова дисциплинирана, че през следващите 12 години се превръща от неуспяла актриса в най-богатата жена на Америка, натрупала състояние със собствен труд.Нейната втора книга и първи роман – „Долината на куклите“, е публикувана през 1966 г. и се превръща в един от символите на своето време. Легендарната си известност романът дължи на провокативния сюжет и свободомислещите героини, както и на скандално директния писателски стил на Джаклин Сюзън. „Долината на куклите” влиза в Книга за рекордите на Гинес като бестселър с тираж над 30 милиона копия. Книгата е екранизирана 2 пъти. През 2000 г. е създаден филм за живота на Джаклин Сюзън („Страхотна е, нали?”), който печели голям успех заради впечатляващата игра на Бет Мидлър.Джаклин Сюзън е първата жена, която оглавява класацията за бестселъри на New York Times с 3 свои книги. За успеха си тя казва: „Да, смятам, че ще бъда запомнена... Ще бъда запомнена като гласа на 60-те години.”

Хмм.. явно героините са били вдъхновени и от нейния живот. :)

• Сюжет:

Ан пристига в Ню Йорк. С надеждата да избяга от родния си град Лорънсвил, тя търси нови хоризонти за развитието си и по-различен живот. В очите на роднините й, избраният от нея път не е по-добър. Животът й никога не е бил луксозен, но двуетажната къща в родното градче се различава от малката стая в общежитие. Въпреки всичко, Ан не допуска това да й попречи по пътя към върха. Тя започва работа в известна адвокатска кантора и красотата й не остава незабелязана. Ан няма истински приятели, докато не среща Нийли - седемнадесет годишното момиче от съседната стая. Нийли от малка е на сцената, обича да театъра, танците, музиката. Двете на пръв поглед не споделят нищо освен съседните стаи. Срещайки нови герои, Ан се запознава и с Дженифър - красавица с перфектно тяло, която всеки мъж желае. Книгата проследява възходите и паденията на трите жени в периода от двадесет години - достатъчно време за промяна, положителна или не.

• В процес на четене:

Понякога просто си в настроение за нещо по-различно, а нещо по-различно за мен бе точно това. Джаклин Сюзън умело преплиташе историите през цялото време и дори не ми правеше впечатление, когато започвах да чета за нов герой. Историите бяха повече от добри, според мен.
Това е книга за нещата от живота. Може би малко по-далечен живот от нашия, но показващ трудностите и борбата с известността, поддържането на имидж и слабостите, които рядко остават прикрити. Ан, Дженифър и Нийли са героини, които успяха да изградят себе си или да се разрушат, но определено промяната в тях беше на лице за двадесетте изминали години от "нашето познанство".
Никога не успях да симпатизирам на Нийли, дори когато бе безпомощна. Дженифър ми бе най-симпатична, защото бе нещо различно, знаеше какво иска и как да го постигне. Ан.. Просто откривах себе си в нея, в начина на мислене, на чувства и тъй като не симпатизирам на себе си точно в тези аспекти, предпочетох Джен пред нея. В тази книга имат от всичко: любов, изневери, телевизия, театър, секс, хапчета, алкохол, щастие, тъга.
Определено не би била любима на повечето хора, включително и на мен, но за своят жанр, подобна дълбочина на чувствата изисква оценката, която давам. 

Бих я препоръчала на приятелките си, които четат книги на подобна тематика и искат Никълъс Спаркс, с малка част от 50 нюанса сиво (за която само съм чувала) и много драма на сред цялата любов.
Не съжалявам, че прочетох книгата. 

• Други становища:  

Неналични. Въпреки популярността си преди, сега почти никой не говори за тази книга.

 

- Ina-Ccessibility 2013 ©

Видеото, което ме остави без думи

От февруари 2011, когато се регистрирах в YouTube, имам 306 абонамента. Средно на ден гледам около 15 клипа. От тях съм добавила 310 в любими и 61 в така наречения от мен плейлист - Best youtube videos. Никой от тези обаче, не може да се сравни с последното, което изгледах, защото то е просто ВЕЛИКОЛЕПНО. Евелина прави едни от най-качествените клипове в YouTube. Никога не съм се съмнявала във възможностите и потенциала й. Днес тя ми доказа много повече, от това, което очаквах. От началото, до самия край, очите ми бяха насълзени. Песента, която е използвана в него, означава много за мен, но не е тя единственият виновник за изблика ми от емоции. Никой холивудски филм, никоя скъпа реклама не е имала такава сила, енергия и значение, за да ме накара да се чувствам така - вдъхновена, въодушевена, впечатлена и най-вече - щастлива! Колкото и да напиша ще е малко, затова просто ви предлагам да го изгледате. В случая думите са безсилни. Това беше най-съвършеното, най-чувственото, най-епичното, най-красивото видео, което някога съм гледала!!!

- Ina-Ccessibility 2013 ©

Пустинята ме зове..

Едни мечтаят да посетят Ню Йорк, други пустинята. Искам да гледам това море от пясък и керваните, които плават по него. За сега обаче му се възхищавам само от десктоп-а си. Ако има бъдеще, част от моето ще бъде прекарано там. :)

- Ina-Ccessibility 2013 ©   

Ходи ми се на училище..

Ходи ми се на училище. Не знам защо, но знам че най-късно до месец и половина вече няма да е така. :D Учи ми се, пише ми се план в тетрадка, слуша ми се урока на някоя учителка, става ми се рано??? Какво ми става? 

Може би това, което ми липсва е организираният живот. Не че сега правя кой знае какво, но тогава знаех кой ден от седмицата е, коя е датата, колко е часът. Също така имах график - знаех колко време ми отнема всичко, знаех продължителността на часовете и междучасията, след училище отново си обособявах някаква последователност от действия. А сега живея безцелно. Ставам в колкото се събудя или когато реша, че достатъчно съм размишлявала будна. Закусвам, обядвам или ги сливам в едно. Чета, гледам филм, чета, чета, гледам филм, чета, гледам филм, гледам филм.. И така без някаква последователност.. Реша да разнообразя с нещо и то ще е пак някоя глупост - шия гоблен, вживявам се като танцьорка, пренареждам си книгите, разглеждам си гардероба. Всичко е прекалено спонтанно и това може би ме плаши. 

Със сигурност обаче не ми липсват хората, не някои определени, а всички като цяло. Хората искат да ги разбирам, а те не правят същото за мен. Не съм кошче за душевни отпадъци, така че сама ми е по-добре. Засега. Но докога?

Исках да пиша за липсата на училището в живота ми, а пак тръгнах в други насоки. Питам се защо не започна да се подготвям от сега и бързо намирам отговора. След няколко седмици ще съм изморена от хора, изисквания, фалшива учтивост, входни нива и извънкласни занимания, ще искам да съм във ваканция, но няма да мога. Затова сега ще правя каквото се прави, когато имаш свободно време..

- Ina-Ccessibility 2013 ©   

Ей така.. За настроение

Оранжево е небето..

По определение на Енцилопедия Британика, изкуството е:

„Използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които могат да бъдат споделени с други."

Чрез изкуството всеки може да изрази себе си, идеалите си, мечтите си. Изкуството е начин за бягство от реалността. То се ражда най-вече от емоцията, от тъгата. Възможността за безпрепятствен показ на чувствата и разсъжденията кара все повече хора да прибегнат към този начин на себеизразяване. Изкуството няма граници. Оранжевият цвят на небето е само една от възможностите, които то предоставя.

Архитектура, изобразително изкуство, музика, танц, художествена литература, театър, кино - седемте чувствени умения. Малко хора могат да се похвалят с владеенето на дори едно от тях. Най-добрата професия е тази, с главно действащо лице – талантът. Когато нещо идва „от вътре” то не бива да бъде пренебрегвано. Примамливата възможност за наличие на дългогодишна популярност е факт. Единственото й условие е шедьовър. Картина, песен, книга, филм, движение, пиеса – това са и част от множеството варианти за реализация. Колкото по-нестандартно, толкова по-впечатляващо. В доказателство на това ще дам едни от най-големите творчески постижения на последните няколко десетилетия – сюрреалистичните произведения на Пикасо, измисленият магьоснически свят на Джоан Роулинг, фанастичният филм – „Аватар”.

Най-важното за популярността на един творец е признанието на аудиторията и положителните й отзиви. Със сигурност обаче не всеки разбира чуждото изкуство. В повечето случаи противниците са дори повече от привържениците, защото новаторството рядко бива прието. В едноименната детска песничка, изпълнителката разказва за своя Оранжев свят. Дори тя има своя опонент:

Ала чичко строг, брадат, появи се в къщи
Щом рисунката видя, мигом се намръщи
И отсече важно: Не! Ти грешиш! Така не е!

Като добър пример за всички нас, героинята, в тази емблематична песен на всяко детство, не спира да мечтае. Тя не се отказва от своите оранжеви китари и техният оранжев звън. Точно така трябва да постъпва и всеки творец, защото е достатъчен само един човек разбиращ замисъла и подкрепящ идеята, човек достоен за по-добър приятел дори от най-близките.

Всяка велика идея започва осъществяването си от едно малко вдъхновение. Вдъхновението е изкуство. Способността да вдъхновяваш хората – дарба. Миговете на духовно извисяване присъстват в нашия живот, стига да сме достатъчно способни да ги забележим. Ценителите на музика, живопис, литература, театър също са част от изкуството на твореца. Сетивата зрение и слух ни позволяват да изживеем всеки представител на изкуството.  

"Харесвам историите за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат."

Това е цитат от книгата „Невидимите кризи” на Георги Господинов. В това забързано ежедневие, което не ни предлага нищо ново и необичайно, но ни отнема изключително много време дори за рутината, имаме нужда да спрем и да изчакаме душите си. Когато започнем да виждаме и другия изход на ситуацията, не просто меланхолично да приемаме утвърдения, тогава душата ни е настигнала. 

Душата има нужда от своята „храна” – изкуството. Изкуството разкрива нови хоризонти, представя неизвестни герои, зашеметява с красотата си и има умението да споделя чувствата на своя потребител. Често срещана е възможността да „откриеш себе си” в текста на песен, в сюжетната линия на книга, в сценария на филм. Това е ползата от изкуството – когато няма с кого да споделиш – то е до теб. Дали ще го „сътворим” или „консумираме” е изцяло в нашите ръце и ако нетипичният цвят небе ни прави щастливи и изразява чувствата ни, то никой не бива да ни спира в начинанието ни.

Тази песничка навред, все така ще пея
Знам добре и за напред ще дружа със нея
Даже и да си голям, славно е да виждаш сам...

- Ina-Ccessibility 2013 ©

Чувството да си жив

Не знаех, че излизането на терасата вечер доставя толкова голямо удоволствие. Тъмнината бе погълнала всичко наоколо, освен сградите - озарени в жълти тонове. Целият град се разкриваше пред мен - малък и в същото време - величествен. От някое заведение се чуваше жива българска музика с акомпанимент на китара. Времето беше перфектно - нито топло, нито студено, а просто съвършено. Вятърът разпиляваше косите ми леко, като милувка от любим човек. Не знаех, че толкова лесно мога да открия вдъхновение за нещо по-поетично. Не се случи нещо специално, просто исках да запазя този красив момент, за да си спомням огромната радост от малките неща. Когато баща ми излезе и се облегна на парапета до мен, успявах да виждам профила му с периферното си зрение. Тогава, за мен пейзажът стана незабравим. Бях щастлива. Знаех, че това е чувството да си жив.

- Ina-Ccessibility 2013 ©

I long for that feeling..

I'm scared to get close and I hate being alone..
I long for that feeling to not feel at all!
The higher I get, the lower I'll sink..
I can't drown my demons, they know how to swim!

 

Мактуб

 Отдавна искам да си татуирам нещо, но чаках, за да намеря най-подходящото. Не се водя от импулсивни действия за перманентни решения. 

Отново започнах да гледам Клонинг. Хубавият бразилски Клонинг (O Clone) от 2001. Филмът на детството ми. Някой ще каже, че това е поредната сапунка, но за мен не е. Гледала съм достатъчно сериали през живота си, за да мога да различа тази от останалите. Тя за пръв път ме запозна с една различна култура през една крехка моя възраст, когато оформях характера си. Благодарение на сблъсъка на разбирания във всеки епизод, осъзнах различията между хората. И колкото и строги да изглеждат техните повели, ми се струват смислени.

Според тях например трябва да си красив вкъщи - за семейството си, мъжа си, а не когато излезеш на улицата сред непознатите. Не е ли така? Когато сме вкъщи обличаме старите си дрехи, оставяме косата си на произвола на съдбата, не си помисляме за грим. Но щом излезем на улицата сме ослепителни. И за кого? За кого, когато най-скъпите ни хора са вкъщи?

При нас любовта се ражда и умира от съвместното жителство. При тях тя се ражда с него. Напълно непознати споделят живота си и с времето чувствата им се раждат и остават на мястото си за много по-дълго време.

Харесвам и чувствената музика, и отдадеността на Бога. Обичаите и предаността един към друг. Ако хората се прераждаха, в предния си живот съм живяла в Мароко. Вчера започнах да планирам пътуването си до там и един ден ще го осъществя.

Следващата ми, изискваща по-малко средства цел, е татуировката "Мактуб". Мактуб - било е писано. Толкова много значи тази дума за мен, толкова е красива и загадъчна. Знам, че с нея ще бележа тялото си! Сега ми остава само да определя къде. И това ще ми отнеме време, но поне ще съм сигурна в решението и няма да съжалявам за него.

А, и още нещо. Винаги съм искала да напиша книга, но обикновено знам началото и края и не мога да разтягам 300 страници лукуми между тях :D. Вчера пробвах да запиша половин епизод, с всяка реплика и описание на героите. Мисля, че ако напиша някога книга, тя ще е тази. Друг е въпросът, колко време ми отнема, предвид броя на епизодите. Но всичко с времето си и, разбира се, ако е било писано! :)

Дано всичко при теб е наред, а ако не - възможно най-скоро да се подобри!   

- Ina-Ccessibility 2013 © 

Обратно към спомена.. с шепа надежда

Дали наистина се случва,
или съм заблудена от поредната измама?
Надеждата в съзнанието ми се отключва
и пред мен разкри се нова панорама.

Отдавна спрях да се надявам.
Започнах дните да броя до свободата.
Тогава сърцето ти да завладявам,
дори и да изглеждам глуповата.

Щеше да е с тебе срещата случайна.
И се надявах да не се усъмниш,
въпреки подготвената хубост омайна,
че съм планирала всичко, когато опитвал си се да спиш.

Оказва се перспективата погрешна,
по релси планът не върви..
Душата ми остава безутешна,
сърцето продължава да кърви.

Странно подредила ме е съдбата,
мисълта ми все покрита е с мъгли
и обичта към теб е прокълната,
да бъде силна дори и да боли.

Няма смисъл да се чудя,
мисълта за теб е сладко-кисела.
Ако още съм способна нещо в тебе да събудя,
Не се съмнявай - зовът към тебе е "Ела!".

Дали този път ще бъде лесно?
Дали ще бъдем щастливи с теб сега?
Или от скрупулите потиснато гротескно
бъдещето осеяно ще е с тъга?

Въпросът мой пак без отговор остана,
но надявам се да го науча.
Ако от теб не бъде фразата мечтана,
края на страданието си да получа.

 - Ina-Ccessibility 2013 ©

Лятна депресия

*** Пример за мислите на един тийнейджър ***

Ставаш от сън, вземаш си душ, закусваш. 

Осъзнаваш, че е лято, а ти нямаш планове като тези на останалите ти приятели.

Толкова много чака тази ваканция, а сега какво - нямаш идея какво ще правиш. 

Едва ли ще отидеш на море, нямаш баба и дядо на село, не харесваш тялото си, за да ходиш на басейн. 

Включваш компютъра и гледаш кой е онлайн. 

Питаш приятелите си дали искат да излязат на разходка с теб, но се оказва, че вече всички имат планове. 

Влизаш в YouTube и гледаш прекрасния живот на останалите - нещата, които са си купили, местата, които са посетили. 

Това те кара да се чувстваш зле, затова отваряш Facebook. 

Гледаш най-новите публикации - обвързана двойка, любовно послание, морски пейзаж, снимки от събиране на компания. 

И това не ти харесва, защото тези в YouTube са от Америка, Англия, Австралия.. имаш оправдание защо техният живот е по-различен. А тези във Facebook живеят в твоя град, посещават твоето училище, познават твоите приятели. 

Ставаш от стола и лягаш на леглото.. започваш да се самосъжаляваш. 

Животът ти не струва, приятелите ти не те разбират, семейството не те обича достатъчно, отново си нямаш гадже и се питаш защо ли изобщо съществуваш? 

Какъв е смисълът на живота?

*** Изход от ситуацията ***

Винаги има изход! Всеки има право да бъде щастлив!

Не е задължително всеки ден да си в мола, за да имаш усмивка на лицето си.

Не е задължително да имаш гадже, за да имаш самочувствие е себеуважение.

Не е задължително да правиш това, което правят останалите, за да осмислиш живота си.

Ти имаш свой път, различен от този на останалите.

Открий нещата, които ти доставят удоволствие и са изход от тези, които те натъжават.

Глупаво е да виждаш, че страдаш и да не правиш нищо по въпроса.

Поднови старите си и забравени приятелства. 

Спомни си за нещата, които преди ти доставяха удоволствие.

Открий магията на книгите - намери подходящата за теб.

Намери интересен филм, който ще те накара да се смееш.

Започни сериал, който ще те накара да се замислиш и ще ти бъде интересен, за да му отделиш време.

Опитай да сготвиш нещо, дори накрая да е пълен провал.

Размести мебелите в стаята си или добави нови декорации. 

Нарисувай нещо, напиши есе.. излей чувствата си върху бял лист.

Разходи се из природата, намери си усамотено място - лично твое.

Радвай се на живота и игнорирай пречките за осъществяването на това щастие.

Не се самосъжалявай. Никога! 

Разчитай на себе си, бъди собствения си герой!    

 (В краен случай - направи се блог и пиши глупости като мен! :D)

 - Ina-Ccessibility 2013 ©

Подател: Надеждата; Получател: Мечтата.

Пак ще започна да пиша, защото изглежда, че белият екран е единственият ми приятел напоследък. Така част от болката и напрежението, които държа в себе си изчезват.. Поне за малко. Използвам blogger, за да споделя чувствата си, с надеждата, че никой не знае коя съм.

Днес отново посетих блога ти.. Както почти всеки ден. Сега той е единствената ми връзка с теб. От там разбирам за настроенията и преживяванията ти. Напоследък обаче спря да публикуваш, но това не ми пречеше да препрочитам старото. И сега.. изведнъж.. съвсем неочаквано.. виждам нещо ново. Бях свикнала с вида на датата от последната публикация и се стреснах, когато видях различна. Честно казано сърцето ми още бие. 

Прочетох написаното.. 1.. 2.. 3 пъти, за да осъзная дали надеждата, че пишеш за мен е оправдана. Звучеше ми правдоподобно, веднага мислено се поставих на мястото на "героинята", за която говориш. После се засмях на глупостта си да смятам, че все още мислиш за мен, а и последният ред.. Никога не бих го свързала със себе си. И все пак, ако не вярвах в чудеса, сега нямаше да пиша, надявайки се, че ти го четеш.

Ето ги отговорите, които мога да ти дам:

1. Не очаквам нищо, за мен всичко е една илюзия. Наистина ли е възможно да четеш душевните ми излияния?   

2. Аз го разбирах по съвсем друг начин. Така повече нямаше да те натоварвам с присъствието си. Оставих те да бъдеш щастлив с тази, която те заслужава, защото не мога да ти предложа това, което тя може. Не мисля, че нестихващата ми обич и признателност са ти достатъчни. И това, което направих беше напълно съзнателно и никой не ми е диктувал какво да правя. Както вече казах, исках само да бъдеш щастлив!

3. Да, за съжаление. Но съм благодарна, защото това ме направи по-силна и ме накара да преоценя хората в живота си.

4. Така беше..

5. Явно съм загубила доверието ти, но смятам, че за 2 години израснах достатъчно. Не мога да обясня това, което изпитвам, с красивите думи, с които се старая да пиша. Страхувах се от малкия град, в който живея, от хорските приказки, от родителите си, от това, че не съм способна да ти дам цялото щастие, което заслужаваш, заради скрупулите, които ме потискат от малка и за които никога не говоря. Още се страхувам, затова с нетърпение броя месеците до завършването си. Създадох план за моя път към теб. Сигурно звучи налудничево, но имам право да опитам. Да дойда при теб и съвсем "случайно" да се сблъскаме. Това сигурно ще бъде най-хубавият момент в живота ми. И не се страхувам от провал. Поне ще знам, че съм опитала, тогава, когато съм била способна на всичко.

6. Наистина ли мислиш така? Защото сега не обещавам. Сега просто използвам любим цитат от книга "Чакай и се надявай". Чакам 2015 и се надявам да мога да ти докажа обичта си. А обичта е по-силна от любов. И наистина ли бяха всичко? Явно заглушена от бушуващите в мен чувства, не успях да чуя твоите.

Сега се усмихвам през сълзи, защото ми беше трудно да пиша така - с догадки. Колко силно съм се обсебила от идеята за теб, щом имам отговор на нещо, което дори не съм сигурна, че се отнася за мен. И сега, съборена от вълната на надежда, че си прочел написаното дотук искам да ти благодаря. Благодаря ти, че ме научи на толкова много, че беше до мен достатъчно дълго, че ме накара да разбера същността на хората и ми показа, че трябва да вярвам само на себе си. Благодаря ти за доказателството, че мога да съм щастлива и без шумна компания и фалшив имидж. Благодаря ти, че ме накара да осмисля живота си, да правя това, което обичам и да преследвам мечтите си. Сега ти си моята мечта. И както много пъти съм чувала да казват - "може все още да съм далеч, но съм по-близо от вчера!" Моля те бъди щастлив, прави това, което слага усмивка на лицето ти и споделяй от време на време, своите радости, за да мога и аз да се радвам заедно с теб. Усъвършенствай се и не спирай да дерзаеш, защото знам, че един ден ще постигнеш много повече отколкото си мечтал. Не изпитвай ненавист и разочарование към мен, защото аз тепърва имам да се доказвам, колкото и смело да звучи. 

Успех! Обичам те!

 - Ina-Ccessibility 2013 ©

Помниш ли коя съм?

Здравей!
Помниш ли ме?
Аз съм тази, която те чувстваше като брат в самото начало.
Аз съм тази, която няма да забрави какво направи за нея.
Аз съм тази, която изпитва благодарност към теб.
Аз съм тази, която ти имаше доверие във всяко едно отношение.
Аз съм тази, която запомняше всяка твоя дума и си я припомняше в случаите, когато те нямаше.
Аз съм тази, която те нарисува и изгори рисунката в камината с надеждата да те забрави.
Аз съм тази, която въпреки многобройните си опити, все още те помни.
Аз съм тази, която не те забрави, въпреки разстоянието и времето.
Аз съм тази, която заспива с мисълта за теб.
Аз съм тази, която се буди с образа ти в мислите си.
Аз съм тази, която ти даде сърцето си, въпреки че ти си имаше достатъчно колекционирани.
Аз съм тази, която не обикна никой друг, въпреки че имаше възможност.
Аз съм тази, която осъзна грешките си и е готова да ги поправи.
Аз съм тази, която планира бъдещето си с теб, въпреки че ти не го знаеш.
Аз съм тази, която е готова да изтърпи всичко само, за да си щастлив.
Досети ли се вече? Ако не си успял, значи не си ме познавал достатъчно.
Жалко, но аз съм тази, която все още таи надежда!

 - Ina-Ccessibility 2013 ©

ВВС№10 - "Ад" - Дан Браун

ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, по начина, по който авторката на блога ги е изживяла и в зависимост от впечатлението, което са оставили у нея.

"Ад"

• Първи впечатления:

Дан Браун? Нова книга? Робърт Лангдън е главен герой? Не ми трябват впечатления! Заемам се със задачата да си ги създам сама като за пореден път се доверявам на любимия си автор.

• За автора:

Дан Браун е роден на 22 юни 1964 в САЩ. Пише трилъри, които се превръщат в световни феномени. До момента има издадени 6 книги. "Цифрова крепост" е първата от тях, която, за съжаление, не добива голям успех. "Шестото клеймо" е спекулирана за най-добрата му книга, въпреки че не е най-продаваната. Дан Браун добива световна популярност с книгата си "Шифърът на Леонардо", която е и една от най-продаваните книги на всички времена. Често книгите му биват отхвърляни от християнската църква, но това не прави броя на читателите им по-малък. Други негови книги са "Метеоритът", "Изгубеният символ" и "Ад", която излиза на книжния пазар през май 2013.

• Сюжет:

Робърт Лангдън отново е на мисия, този път обаче се събужда с амнезия. Няма го убийството, заради което да бъде извикан в чужда старана. Той просто се озовава там без да има ясна представа защо. Сиена Брукс е млада лекарка с руса коса, която се опитва да му помогне да избяга от хората, които го преследват. Кодът, който трябва да разшифрова този път и мистерията, която трябва да разбули се основава на прочутата творба на Данте - "Божествена комедия". Застрашено е цялото население на земята, не само една организация. Всичко е в ръцете на Лангдън, но дали е това, което изглежда?

• В процес на четене:

Да чета книга на Дан Браун за мен е удоволствие, което не мога да заменя с нищо друго. Страниците ми се изплъзват като песъчинките в пясъчен часовник и не осъзнавам кога съм стигнала края. Винаги успявам да науча нещо ново, да се запозная с любопитни факти и да променя начина си на мислене. Дан Браун е автор, който заслужава да бъде наречен любим. 

Започнах да чета в неделя и забелязах номера на страницата чак когато стигнах 203. Не успях да усетя четирите или петте часа, които прекарах в четене. Четох и в училище, възползвах се о всяка минута, за да разбера какво следва да се случи. Днес - точно 4 дни след като я започнах, приключих и с последната страница. Не знам за вас, но за мен е постижение да прочета 540стр. за 4 дни. Едно от нещата, които харесвам най-много в стила на писане на Браун е това, че може да ме накара да симпатизирам на герой и в следващия момент, да се чудя какво съм му харесвала. Не съм срещала тази рязка трансформация от съжаление в презрение при друг автор. Способността му да вкарва непредсказуемост във всяка своя история, винаги ме кара да се удивлявам. Кой би предположил какво всъщност е веществото, което загрозява с опасност цялото човечество. Чудя се как изобщо човек може да бъде толкова талантлив, за да създаде такова гениално произведение. Искам да посетя описаните места във всичките му книги. Жалко, че няма да мога да го наема за свой екскурзовод. Книгата ме накара да се замисля за ужасно много неща, за които не бях предполагала до момента. Слагам "Ад" редом до "Шестото клеймо" като любимо свое произведение. Възхищавам се на Дан Браун!!!

• Други становища:

• Песен, напомняща ми за книгата:

1. Lux Aeterna - Clint Mansell

(Няма текст.. просто е достатъчно зловеща, за да я слушам през цялото време докато четях.)

  

2. Are you ready? - Three Days Grace

I thought you'd never come this far. I thought your words meant something more.

(Мислех, че никога няма да стигнеш толкова далеч. Мислех, че думите ти значат нещо повече.)
Said my two cents now. It's your turn.

(Казах каквото имах. Сега е твой ред.)
So stand up and scream. Are you ready?

(Така, че стани и извикай. Готов ли си?)
So you think you know how this story goes. Are you ready for this?

(Мислиш, че знаеш как продължава тази история. Готов ли си за това?)

• Крайна оценка на книгата: ★ ★ ★ ★ ★- 5/5 

 - Ina-Ccessibility 2013 ©

ВВС№9 - "Къде си, Аляска?" - Джон Грийн

ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, по начина, по който авторката на блога ги е изживяла и в зависимост от впечатлението, което са оставили у нея.

Къде си, Аляска

• Първи впечатления:

Нямах представа за какво става въпрос в книгата. Дори си въобразявах, че става въпрос за истинската заснежена Аляска, а не за име на момиче. Всички обожават Джон Грийн, което ми беше достатъчно, за да си я купя без да съм запозната със сюжета. Приличната цена от 9,90лв. ми се стори едно примамливо предложение, на което не можах да устоя. 

• За автора:

Джон Грийн е сред най-продаваните съвременни автори според "Ню Йорк Таймс". Всяка негова книга става хит. Той печели много почитатели чрез клиповете, които прави в YouTube под името vlogbrothers, от където много хора се запознават и със страхотния му характер и чувство за хумор. Джон Грийн е американец и е на 35 години. До момента има 4 самостоятелни книги и две с участието на други автори. Печели призови награди за "Къде си, Аляска" и "Вината в нашите звезди".

• Сюжет:

Майлс Халтър, вдъхновен от Франсоа Рабле, се впуска в търсенето на "голямото може би", въпреки възрастта си характерна с честа промяна на настроенията. Постъпвайки в ново училище, далеч от родителите си, той открива приятели в лицето Аляска и Чип. Те решават да споделят ежедневието си и да го направят възможно най-интригуващо, извличайки от живота това, което им се полага. Заклеймената като "книга за деца и юноши" всъщност предлага на читателя множество гледни точки и психологически размисли. 

• В процес на четене:

Отдадох времето си на тази книга, тъй като тя заслужаваше внимание и размисли. Започвайки я, книгата ми заприлича на "Предимствата да бъдеш аусайдер", която определено не ме впечатли и не ми остави хубав спомен. След още няколко страници обаче всичко беше различно. Преводът ми хареса, въпреки негативните коментари, които четох за него. Успях да чувствам заедно с героите, да се смея с тях, да плача, да размишлявам. Любимият ми герой? Може би Аляска. Въпреки променливите си настроения, тя бе изключително силен персонаж, чието име неслучайно е използвано и в заглавието. Описанието на стаята й с всичко кули от книги ме накара да си помечтая и аз един ден да имам такава, но заради последвалите събития - никога да не ги слагам на пода.Страхувам се да не издам нещо от книгата, което да ви попречи да й се насладите по начина, по който аз го направих. Със сигурност я препоръчвам, тъй като за сега ми е в топ 3 на най-хубави книги прочетени тази година. Още един показател колко я харесах е това, че веднага след като прочетох последния ред, ми се прииска да я започна отначало и това чувство не спира да ме гъделичка вече трета седмица откакто съм я завършила.

• Други становища:

• Песен напомняща ми за книгата:  

Lana Del Rey - Young and Beautiful

I've seen the world.. Done it all, had my cake now.

(Видях света.. Пробвах всичко и сега съм доволна.)
Diamonds, brilliant, and Bel-Air now.

(Диаманти, брилянти и сега съм на красиво място.)
Hot summer nights mid July.. When you and I were forever wild.

(Горещите летни нощи в средата на юли.. Когато ти и аз бяхме вечно луди.)
The crazy days, the city lights..The way you'd play with me like a child.

(Лудите дни, градските светливи.. Начина, по който играеше с мен, сякаш съм дете.) 

• Крайна оценка на книгата: ★ ★ ★ ★ ★- 5/5 

 - Ina-Ccessibility 2013 ©

Тя

Тя отново беше попаднала в тази ситуация.. Отново беше позволила на някой да събуди пеперудите в стомаха й, въпреки че толкова дълго се стара да ги приспи.. Сега се питаше защо не си бе останала с книжките и музиката, рисунките и телевизионните предавания, а започна да се занимава с хора, с които очевидно нищо не можеше да се случи, освен да развалят настроението й за много по-дълго, отколкото биха го поддържали живо. Опитваше се да не мисли.. Чете, ходи на театър, слуша песни, с които свързва други хора, но не й се получаваше. Все още се питаше "защо" и "ами ако" и "дали".. Тези въпроси продължават да я измъчват.. Появяват се и нови.. Болезнени. Дали наистина обича този, когото чака или е влюбена в идеята и мечтата за тях двамата заедно? Разтърсва глава и се опитва да прогони тези мисли, да разконцентрира пеперудите, но отново е съпроводена от неуспех. Затова сяда пред белия екран и възпроизвежда своя музика. Не от ноти, а от букви. Не с белите и черни клавиши на пианото, а с тези на клавиатурата. Музика не за ушите, а за сърцето. Ако този текст би бил песен, тя щеше да е тъжна, баладична и чувствена точно като тази, която тя не спираше да слуша.

А коя е тя ли? Тя съм аз. И ви питам, тъй като сама не мога да си отговоря - колко пъти трябва да се изгоря, за да спра да докосвам горещата камина?

 - Ina-Ccessibility 2013 © 

Надеждата и неизвестността

  Усещам болка.. тежест.. от двете страни на сърцето.. или може би малко по-надолу от него. Не мисля, че е сериозен здравословен проблем. По-скоро е това, което наричат душа. 

  Тя иска да излезе и да преследва мечтата си.. колкото и да е далеч от нея. Да тича километри, да пада и отново да се изправя, като героя от книгата, която чете в момента. 

  Знае, че е по-добре да не си припомня, но въпреки това го прави. Отваря старата хронология и чете.. и кара тялото, на което принадлежи, да плаче. То усеща липсата, чувства я. И въпреки болката, оставя душата да го изгаря отвътре. Не желае да я направи щастлива. Защото, ако тя е щастлива, много хора няма да бъдат. И затова си остава, в своя свят, изпълнен със спомени и мечти, неизвестност и надежда. 

  Дали плановете ще се осъществят или провалът ще е налице, както повечето пъти? Въпрос без отговор, от който ги заболява още повече. И душата. И тялото. 

  Но те чакат.. чакат и се надяват, както страдалческата им философия ги научи. Чакат времето да дойде и се надяват да бъдат щастливи.

 - Ina-Ccessibility 2013 ©

ВВС№8 - "Аз съм пратеникът" - Маркъс Зюсак

ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, по начина, по който авторката на блога ги е изживяла и в зависимост от впечатлението, което са оставили у нея.

"Аз съм пратеникът"

• Първи впечатления:

Отново книга, за която разбрах от YouTube. "Крадецът на книги" от същия автор отдавна стои на рафта ми, но като че ли все не съм в настроение за нея. Преди седмица си купих тази от BookTrading заедно с "На изток от рая" на Джон Стайнбек и получих безплатни разделители. Юхуууу! :D Маркъс Зюсак изглежда като любим писател на почти всички, освен това е австралиец, а имам някаква симпатия към техните автори и литература. Написаното на гърба звучеше добре, а дори и да не беше така, сигурно пак щях да си я купя. :D

• За автора:

Маркъс Франк Зюсак е роден на 23 юни 1975 в Сидни, Австралия. Има издадени 5 книги до момента и една, която се очаква скоро да бъде публикувана. "Аз съм пратеникът" печели няколко награди в годината си на публикуване - 2002. Виновникът за огромната му слава по-цял свят обаче се оказва "Крадецът на книги", публикувана през 2005 и преведена на над 30 езика. 

• Сюжет:

Ед Кенеди е деветнадесет годишен. Неособено удовлетворен от живота си, но на тази възраст още не е сигурен какво да направи, за да го промени. Животът му е еднообразен. След работата си като таксиметров шофьор, той играе с приятелите си Марв, Ричи и Одри. Ако тях ги няма, компания му прави домашният му любимец - куче на име Портиер. И в това монотонно развитие на човешкия живот, всичко случило се под друг предлог внася смут. Така е и при Ед. Съвсем случайно той се оказва в центъра на банков обир, прикован с ръце на пода. Заради нескопосания крадец или съобразителността на Ед, той успява да предотврати пожара и става телевизионна звезда за няколко часа. Прибирайки се вкъщи, открива в пощенската си кутия карта за игра. Асо. Каро. И три адреса изписани на него. Така от обикновен таксиметров шофьор той става пратеникът. Но какво разпраща, можете да разберете, ако прочетете книгата.

• В процес на четене:

Не я прочетох за ден или два, което в повечето случаи се оказва плюс, тъй като ми остава време да я осмисля. Всяка история от адресите или имената на картите беше завладяваща и интригуваща. Толкова много, а така умело вплетени една в друга. От всяка можеш да осъзнаеш нещо за себе си или да си го спомниш, ако си го забравил. "Обикновено въртим и сучем и сами си вярваме. "Добре съм - казваме - Всичко е наред." Но понякога истината ни връхлита и не можем да затворим очите си за нея. Тогава разбираме, че понякога тя не е отговор, а въпрос. Дори в този момент се чудя каква ли част о живота ми е самозаблуда." Мога да кажа дори любимите си и най-малко любимите. Мила, Софи, Анджи, семейство Татупу определено ми бяха любими. Гевин Роуз, като че ли ми бе най-малко симпатичен по обясними причини, предвед последвалата ситуация. И като стигнем до тримата приятели... Ричи.. Очаквах нещо малко по-драматично, но последвалата история на Марв определено обра овациите за мен. Никога не бих очаквала нещо подобно от описания в началото Марв. А за Одри.. очаквах да се получи така. Историята ми напомни любовта на Чарли към Сам в "Предимствата да бъдеш аутсайдер". Хубаво беше. Романтично. Особено в киното и танцът в градината. Като цяло книгата ме накара да се замисля за доста неща, което ми беше наистина полезно. 

• Други становища:

http://serendipitystrange.blogspot.com/2012/10/blog-post.html 

http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2957:pratenikat&catid=3:review&Itemid=17

• Песен напомняща ми за книгата:

Песен №1: Sting - Shape of my heart

He deals the cards to find the answer, the sacred geometry of chance.

(Раздаваше картите, за да открие отговора, да отгатне свещената формула на късмета,)
The hidden law of a probable outcome, the numbers lead a dance.

  (Скритият коз на вероятния изход, в който цифрите танцуваха своя танц.)

...
Those who speak know nothing and find out to their cost.

(Тези, които говорят прекалено не знаят нищо и намират истинската си цена.)
Like those who curse their luck in too many places.

(Както тези, които проклинат късмета си за прекалено много места.)

Аnd those who fear are lost

(И тези, които се старахуват са напълно изгубени.)

Песен №2:  The Greeks - Is Tropical

You only get what you give away.

(Получаваш само това, което си дал.)

• Крайна оценка на книгата: ★ ★ ★ ★ ★- 5/5 

 - Ina-Ccessibility 2013 ©

ВВС№7 - "Грозните" - Скот Уестърфийлд

ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, по начина, по който авторката на блога ги е изживяла и в зависимост от впечатлението, което са оставили у нея.

"Грозните" 

• Първи впечатления:

Книгата е доста популярен избор за четиво сред потребителите в YouTube. Срещала съм я неведнъж сред любими заглавия. Не бях запозната със сюжета. Видях, че я има преведена от ИК "Пан" на цената от 10,90лв., която изглежда впечатляващо на фона на 18лв. за "Вечната Амбър" например, затова реших да я поръчам. Поръчката пристигна малко след Нова година, но все предпочитах да прочета нещо друго, тъй като може би не бях в настроение за юношеска фантастика. Сега се спрях на тази книга.. и аз не знам защо. И май пак не бях в настроение. Просто очаквах друга книга да излезе на пазара и оставаха няколко дни, които не исках да пропилявам без да чета, а останалите от списъка ми бяха доста обемисти.. Нещо такова се получи..

• За автора:

Скот Уестърфийлд е роден на 5 май 1963г. в Тексас, САЩ. В творчеството му присъстват 5 романа за възрастни и две юношески поредици. "Грозните" се превръща в хит през 2006 - година след издаването си като набира множество почитатели от цял свят и има перспективата да бъде адаптирана във филм.

• Сюжет:

Толи живее в бъдещето, когато всеки нормален е грозен. Всеки навършил 16 години бива подлаган на пластична операция. Тя не променя просто формата на носа. Всичко кости биват изпилявани до необходимите им размер и форма. Кожата бива подменена със съвършено нова. Ръстът бива променен, за да е достойно подхождащ на един красив. Освен всичко това хората биват имунизирани срещу болести, преждевременно остаряване, проблеми с очите и много други. Единственото им задължение след това е да се забавляват. Приятелите на Толи, с няколко месеца по-големи от нея, вече са претърпели операцията и тя се чувства сама, тъй като на грозните е забранено да се срещат с красиви. Толи брои дните до операцията си и вече дори започва да си представя как би изглеждала. Съвсем случайно обаче тя се запознава с Шай. Тя е по-различна от останалите. Не очаква рождения си ден с нетърпение. Смята, че е красива по-начина, по който изглежда сега. Толи не подозира нищо, докато Шай не й признава, че смята да избяга. Властите разбират за изчезналото момиче и карат Толи да я открие. В противен случай няма да я "превърнат в красива".

• В процес на четене:

Книгата беше написана много добре. Авторът има способността да пише, просто сюжетът му не ми хареса. Прекалено скучни започнаха да ми стават тези фантастични светове и наличието на някакъв таен, отделен свят, неподчиняващ се на законите, каквито има например в "Скитница" на Стефани Майър, "Делириум" на Лорън Оливър и може би някой друг, за който не се сещам в момента. Отне ми седмица да прочета книгата, като постоянно се насилвах, за да приключи по-бързо. Прекалено много време отне достигането до паралелния свят - "Мъгла" и пребиваването там. Героите не бяха добре описани, затова не можех да си представя "грозотата" им напълно. Имаше отделни места, където се обясняваше за "голям нос", "кривогледство", "прекалена слабост", но нищо конкретно. За съжаление бях щастлива, когато приключих с последната страница. Не мисля, че имам какво повече да кажа.

• Други становища:

• Крайна оценка на книгата: ★ ★ ☆ ☆ ☆- 2/5 
  
   - Ina-Ccessibility 2013 ©