неделя, 1 февруари 2015 г.
Midnight love thoughts #2
И тогава нещо се скъса.. нещо дълбоко в мен отекна със страшен звук. Болезнен звук. Звук на нещо приключило. Но този звук го чух отдавна. Още преди два месеца. Сега обаче беше по-страшен. Звукът на това, че се опитваш да ме изтриеш от живота си. Жалко. Много жалко. Сякаш ти оставих лоши спомени или разбих сърцето ти.. не, не го направих - и съм повече от сигурна в това. Порасналите хора не правят така. Те не трият спомени, защото знаят, че един ден ще им останат само те. По-добре ли ти стана като ме изтри? Като метафорично ме зачеркна от живота си? Жалко, много жалко.. Дано си се почувствал по-добре. Сигурно изхвърли и онзи мой ластик нали? Но, ако не значеше нищо за теб, нямаше да ти прави впечатление дали е там, или не.
Midnight love thoughts
И изведнъж човекът, с когото си разговарял с чааове и си мислел, че никога няма да си тръгне - си отива. Ей така, без причина, без много шум, без последно сбогом - от онова, което само влюбените могат да си кажат. Тръгва си почти толкова неочаквано колкото и дойде в живота ти. Той не е от хората, които искат внимание. Той е от онези студените, които не можеш да разтопиш, колкото и да опитваш. Той е изградил стени около себе си и не те допуска отвъд. Започваш да се питаш дали просто си е такъв, или ти не беше достатъчно добра, но и това няма смисъл. Късно е да си задаваш въпроси. Късно е да търсиш отговори. Късно е те да променят нещо. Колкото и да е било кратко, в тези моменти ти се чувстваше безсмъртна. Тогава времето, разстоянието, миналото и бъдещето бяха просто понятия без значение. И сега, те отново придобиха смисъл, защото СЕГА него го няма, остана в миналото, но се молиш да бъде част от БЪДЕЩЕТО. За теб вече няма СЕГА има утре, когато ще го видиш и преди 2 месеца, когато устните му още търсеха твоите. Защото ти помниш онзи жаден поглед, онзи плам, онзи блясък, който само ледовете в най-студените дни отразяват. Мислеше, че ще е завинаги, нали, но не е. Нищо не е завинаги. И спомените няма да са завинаги. Няма завинаги. Няма вечност. Има само кръговрат. И обратите в живота са именно това. Нали чак сега осъзна колко си била щастлива? Преди не го оценяваше достатъчно. Беше просто приятно чувство, пеперуди в стомаха и усмивката ти рано сутрин. Има обаче едно неписано правило - само истинското щастие може да доведе до истинска болка. Не, не си егоист, защото искаш това, което смяташе за свое. Ти си просто човек, който е изпитал магията наречена любов, но не се притеснявай - има и по-страшни болки. Като тази, наречена обич..
Абонамент за:
Публикации (Atom)