Ходи ми се на училище. Не знам защо, но знам че най-късно до месец и половина вече няма да е така. :D Учи ми се, пише ми се план в тетрадка, слуша ми се урока на някоя учителка, става ми се рано??? Какво ми става?
Може би това, което ми липсва е организираният живот. Не че сега правя кой знае какво, но тогава знаех кой ден от седмицата е, коя е датата, колко е часът. Също така имах график - знаех колко време ми отнема всичко, знаех продължителността на часовете и междучасията, след училище отново си обособявах някаква последователност от действия. А сега живея безцелно. Ставам в колкото се събудя или когато реша, че достатъчно съм размишлявала будна. Закусвам, обядвам или ги сливам в едно. Чета, гледам филм, чета, чета, гледам филм, чета, гледам филм, гледам филм.. И така без някаква последователност.. Реша да разнообразя с нещо и то ще е пак някоя глупост - шия гоблен, вживявам се като танцьорка, пренареждам си книгите, разглеждам си гардероба. Всичко е прекалено спонтанно и това може би ме плаши.
Със сигурност обаче не ми липсват хората, не някои определени, а всички като цяло. Хората искат да ги разбирам, а те не правят същото за мен. Не съм кошче за душевни отпадъци, така че сама ми е по-добре. Засега. Но докога?
Исках да пиша за липсата на училището в живота ми, а пак тръгнах в други насоки. Питам се защо не започна да се подготвям от сега и бързо намирам отговора. След няколко седмици ще съм изморена от хора, изисквания, фалшива учтивост, входни нива и извънкласни занимания, ще искам да съм във ваканция, но няма да мога. Затова сега ще правя каквото се прави, когато имаш свободно време..
- Ina-Ccessibility 2013 ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар