или съм заблудена от поредната измама?
Надеждата в съзнанието ми се отключва
и пред мен разкри се нова панорама.
Отдавна спрях да се надявам.
Започнах дните да броя до свободата.
Тогава сърцето ти да завладявам,
дори и да изглеждам глуповата.
Щеше да е с тебе срещата случайна.
И се надявах да не се усъмниш,
въпреки подготвената хубост омайна,
че съм планирала всичко, когато опитвал си се да спиш.
Оказва се перспективата погрешна,
по релси планът не върви..
Душата ми остава безутешна,
сърцето продължава да кърви.
Странно подредила ме е съдбата,
мисълта ми все покрита е с мъгли
и обичта към теб е прокълната,
да бъде силна дори и да боли.
Няма смисъл да се чудя,
мисълта за теб е сладко-кисела.
Ако още съм способна нещо в тебе да събудя,
Не се съмнявай - зовът към тебе е "Ела!".
Дали този път ще бъде лесно?
Дали ще бъдем щастливи с теб сега?
Или от скрупулите потиснато гротескно
бъдещето осеяно ще е с тъга?
Въпросът мой пак без отговор остана,
но надявам се да го науча.
Ако от теб не бъде фразата мечтана,
края на страданието си да получа.
- Ina-Ccessibility 2013 ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар