понеделник, 31 декември 2012 г.

Равносметка на 2012


Дали времето лети толкова бързо, или аз най-после съм пораснала достатъчно, за да усещам истинската му скорост? 2012 бе повече от значима за живота ми година. Разбрах много неща – за себе си, за заобикалящия ме свят, за хората в него. И не, на това не ме научи училището, нито уроците, дебелите енциклопедии и научните канали. Научи ме животът и моят собствени опит в преодоляването му. Тази година научих много. 

Научих, че мога да погледна извън стереотипа, поставил цялото население в окови. Научих, че не е необходимо да вярвам на всичко, което чуя и спокойно мога да се запитам „има ли наистина планети, микроби, атоми.." всичко това, което не съм виждала със собствените си очи, но някой ми е втълпил, че съществува.

Научих са да вярвам в себе си и благодаря на човека, който ми помогна в това ми начинание. Да, този човек не присъства в годината ми тялом, но през цялото време беше в сърцето ми, заобиколен от благодарност, малко повече от обич.

Научих се да не показвам слабостта си пред хората. Колкото и да ти е близък някой, рано или късно те предава. И точно тази му възможност да знае всичко за теб, му дава способността за оформяне на най-дълбоките рани.

Научих се да казвам истината, каквато и да е тя. Последствията винаги костват по-малко от създадените след изричането на лъжа.

Научих се да променя нещо, ако не ми харесва. Да изказвам мнението си, със същото право, като това на всичко останали. Ако не бъда разбрана, да се оттегля, без да си създавам излишни терзания.

Научих се да се грижа за себе си, защото няма друг, който да го направи вместо мен. И ако намеря шанс да се спася от пречките на заобикалящия ме свят, да се хвана за него, като за делфин в безкраен океан и никога да не го пускам. През 2012 разбрах, че този ми шанс са книгите. Различни светове, различни герои, различни мисли. Начин да попътувам в техния свят и да си извадя поуки от него.

Научих, че колкото и да ми се иска, няма да разбера кой е Господ, защо е създадено злото, дали Земята е Рай или Ад или нещо между двете. Разбрах, че мога да предполагам, не и да съм сигурна. Отказах да размишлявам над тези си идеи на глас, защото бих се радвала всеки да има виждане за света, а не просто меланхолично да се разхожда в него.

Научих, че съм загубила хората, които значат най-много за мен. Единия – не мога да върна, на другия – не искам да съм в тежест. Така или иначе живея с мисълта за тях. Всеки ден. Съжалявам, че не мога да разговарям и да споделя това, което можех само с тях.

Научих, че трябва да рискувам и да преодолявам страховете си.  Да бъда собствения си герой и да не съжалявам за изборите, които съм направила.

Научих, че голяма част от нещата зависят от мен и моята упоритост, и колкото и да не ми се вярваше, има неща, които някой друг контролира и пренарежда. Някой, за който вярвам, че прави най-добрите избори за мен.

Научих, че хората се променят. Не винаги към добро. И точно тази промяна може да издигне някой в очите ти или да го свали от върха в основата.

Научих, че колкото и да се старая, няма да спра да се влюбвам. Сърцето ми все още ще изпитва трепети. Ще се усмихва, когато види този някой. Ще се притеснява, когато разговаря с него. Ще бъде влюбено, дори в повече от един, но няма да позволи да обича някой, защото е способно да обича и да бъде благодарно само на един.

Научих се да се радвам в дарбата си и да я търся в останалите. Дори и на пръв поглед да изглежда незначителна, с малко труд може да се усъвършенства. Да помагам на хората, да ги насърчавам, дори само с комплимент, да следват таланта си, защото е уникален и идентичен и защото е най-лесната работа, която ще успеят да намерят. Тази, която им идва от вътре и тази, която им доставя удоволствие. 

Научих, че има толкова много неща, с които искам да се занимавам и няма да позволя, на някой да решава бъдещето ми вместо мен, дори и с най-добри намерения. 

Научих се да потискам гнева си и да се съобразявам какво казвам пред останалите, за да не ги нараня. Въпреки всичко да казвам грешките им деликатно и да приемам същото от тях.

Научих, че съм изградила защитна стена около себе си. Дали от страх, от гордост или от предразсъдъци, повечето хора ме виждат различна от това, което виждам аз за себе си. Все още не съм разбрала дали това е за добро или за лошо.

Научих се да чакам и да се надявам. Да разграничавам нещата, които мога да постигна сама от тези, които ще получа, когато ги заслужа.

Благодаря ти 2012. Не знам дали бе ти виновницата или аз самата, но съм  толкова щастлива, че имах възможността да науча всичко сама, чрез житейския си опит или в търсенето на нечий чужд, но чрез собствен подбор. Никой не ми каза как да мисля тази година. Не защото не можеше, а защото аз не му позволих. Да кажеш на останалите какво мислиш, оставяйки ги сами да преценят дали е правилно или не е най-голямото изкуство на света. Да получиш опонент на разсъждението си, да го изслушаш и осмислиш – това е най-необходимият подарък, който някой би ти дал! 
- Ina-Ccessibility 2012 ©

неделя, 30 декември 2012 г.

Краят на света и други катаклизми


21.12.2012. Хората бяха изтръпнали в очакване светът да свърши. Някой избраха да завършат последния си ден на тази планета с молитва на устни, други със страх от неизвестността, трети с надежди за бъдещето. 

Апокалипсис – край или разкритие?

Малко бяха хората,  достатъчно разумни и мъдри през тежкия си живот, които разбираха, че свят не се руши толкова лесно, особено когато е създаден с толкова много усилия. 

Всеки беше чувал легендите за съдбовната дата. Никой не се страхуваше от края на света. Несъзнателно, единственият страх породен у хората, беше този от неизвестността. Как ще свърши светът? Какво ще стане с хората? А с душите им? Въпроси без отговори. Въпроси, на които нито най-знаещият учен, нито най-мъдрият философ можеха да дадат сигурен и правдоподобен отговор. 

Човекът имаше размишления. Свои собствени. Различни от тези на останалите. Можеше да убеди останалите да му вярват. Десетки.. стотици.. хиляди.. Но какъв беше смисълът, след като той самият не беше напълно убеден в думите си. Как да повярваш на някой, който не вярва на себе си? Как да повярваш на себе си, след като постоянно си задаваш въпроса „ако”? 

Чакаш и се надяваш. Единственият изход. Чакаш и се надяваш всичко да приключи, а то едва сега започва! 
- Ina-Ccessibility 2012 ©

четвъртък, 27 декември 2012 г.

събота, 15 декември 2012 г.

ВВС№4 - "Стъклен дом" - Ваня Щерева

ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, по начина, по който авторката на блога ги е изживяла и в зависимост от впечатлението, което са оставили у нея.

 "Стъклен дом" - Ваня Щерева
  • Малко безсмислици преди началото:
Напоследък чета толкова много, а все нямам настроение да пиша ревюта. Започвам с няколко реда и ги изривам, защото ми звучат безсмислено и защото рядко искам да продължа, за да го завърша. "Бунтовници", "Изгубеният символ", "Книга за гробището", "Скитница", "Делириум".. това са книгите (+, -), които успях да завърша за последните 2-3 месеца. Впечатлена съм, впечатлена! На повечето им дадох по 5 звездички в Goodreads. Хубаво е да имаш за какво да пишеш. После то само ти се отплаща. 
  • Първи впечатления:
Книжката си стои вече може би 2 години на рафта ми и все не намирах за нужно да я прочета. Докато миналата неделя не започнах да се чудя коя книга да започна. Извадих няколко заглавия - "Ако върнеш времето назад", "Вечната Амбър", "Десет малки негърчета" и "Стъклен дом". Трудно взимам сама решения без малко странно възприето от мен помощ. Попитах майка ми, коя да избера. Отговорът и беше "Десет малки негърчета". Това доведе до автоматичното изключване на книгата от списъка. Такава съм си - странна! Пробвайте някой път - колебаете се между две неща - питате някого кое да изберете и взимате противоположното на отговора! Никога не съжалявам при такъв развой на събитията. И така, по същество - не бях в настроение за много чиклит, а "Вечната Амбър" беше потискащо дебела и с издание от 1990, с онези печатарски шрифтове, които толкова мразя. Е, явно изборът ми бе направен. И без това скоро се бях сетила за сериала. Беше ми домъчняло за него. Вместо да го търся из торенти или разни измислени сайтове с "легални" филми, създадени само за печелене на пари, реших че четенето на книгата е идеален вариант. А и не съм много очарована от корицата и плътността й. Вярно се води "мека", но тази беше някак прекалено и краищата й се огънаха, ама нищо. Заслужаваше си!
  • За автора
Нищо против Ваня, но тая жена какво ли не беше..  Ето ви самоописанието й в goodreads в една от първите й книги, което сметнах за подходящо: "В общи линии аз съм една певица, която поизвади един-два полухита и един закъснял албум. Снима се гола за корицата на Playboy и спря дотам. За която обаче все още пишат по вестниците. Присъствам редовно по жълтите колонки в пресата, дори нищо съществено да не правя, те решават, че е интересно. Истината обаче е, че аз съм една средностатистическа "звезда", която се изрисува с татуировки, продупчи се къде ли не, обръсна си главата и се разведе. Ей тия четири нормални неща, които дадоха много хляб на медиите. А, и още едно петно - влюбих се и разлюбих два-три пъти..."
  •  Сюжет
Касабови. Абсолютна идилия. Сплутено семейство, с тъмно, но вече забравено минало. С много пари, резултат от неуморната работа в принадлежащия им мол. Дали обаче идилията ще бъде разрушена, ако главата на семейството бъде убита и неочаквани гости изплуват от миналото?
  • В процес на четене
Книгата не е от най-кратките - 517 страници, но в тях се случи толкова много, че не успях да ги усетя. Гледала епизодите преди, не можах да установя дали описанията на героите са достатъчни и адекватни, тъй като в главата ми винаги бяха актьорите и дори гласовете им, та някак съм се абстрахирала от цялото външно описание. За пръв път чета книга без глави, което неочаквано за мен бе изключително приятно. Сцените бяха разделени от по три звездички и бяха с продължителност от 3 реда, до страница и половина максимум. Това направи четенето много бързо и лесно. Чрез този метод на представяне, можех да спра, ако се изморя или реша да правя нещо друго веднага. Не беше необходимо да чета по 20 страници за нещо, което не ми е интересно. Изключително рядко можеше да има сцена, която а не ми беше интересна и дори тя да присъстваше някъде, бързо беше сменена с друга - вълнуваща и ексцентрична. Съпреживявах с героите. Усмихвах се, възмущавах се, радвах се, изненадвах се, въпреки че имах представа за развитието на действието, макар и вече избледняла от полета на времето.  Касабови. Камен - ерудиран, търпелив, с желанието и длъжността да помага и закриля всички. Главен герой, красив мъж, тъжно минало, несигурно бъдеще. Боряна - чувствителната, винаги с подсъзнателните въпроси "ако" и "дали" до себе си. Прекаленият й драматизъм ми идваше в повече на моменти. Дани - тийнейджър, разглезен, егоист. Подхождаше му ролята, епитетите, които си поставяше от време на време бяха подходящи. Димитър - пречистеният, излекуваният, любопитният. Може би това му любопитство доведе до подобен развой на събитията. Но играеш ли с пари.. много пари - така се случва обикновено. Атанасови - Христо - бизнесмен, наивен, обичащ. Обсебен от работата си, но намиращ и време за семейството си. Елена - властна, безчувствена, силна. Високото и самочувствие може би би й отворило врати, но каменното и сърце би й затворило повече. Александра - лигла, растяща, променена. Иволюция в нейния характер и поведение. Жекови - Николай - подъл, милионер, измамник. Но все пак ужасно много му симпатизирам. Може би, ако не беше играл Мартин в "Тя и той" нямаше да ми бъде толкова симпатичен в следствие на ужасната си роля. Сиана - влюбена, нерешителна, изстрадала. Прекалената драма около нея, в следствие от държанието на останалите към нея ме кара да й съчувствам и страдам с нея. Ако беше истинска, може би щеше да е перфектната ми най-добра приятелка. Ставреви - Антон - забавен, поучителен, авантюрист. Със сигурност най-любим герой в цялата книга и сериал. Ярките цветове, които вкарва в сюжета, го правят незабравим. Ваня - хороскопи, списания, клюки, в търсене на изкрящия пламък на  лювобта. Кой би я осъдил за каквото и да е. Хари - уникален, подценяващ възможностите си, въздържан, предубеден. Виновник за промяната у Алекс. Да, изпускам герои - Колев, Коки, Сандра... но и те са също толкова цветни и задължителни за развитието на действието.
  • Други становища
Неналични.
  • Крайна оценка на книгата - ★ ★ ★ ★ - 5/5 
- Ina-Ccessibility 2012 ©

неделя, 2 декември 2012 г.

"..и те заживели щастливо!"

Всяка книга трябва да завършва с "..и те заживели щастливо!". Не знам дали е в следствие на всички детски книжки, които ми четяха докато бях малка, или поради някаква незнайна друга причина, но мразя книги, които завършват със смъртта на един или повече герои. В това няма смисъл. 
Най-яркият ми такъв пример е "Хамлет". В момента го учим в училище и не спирам да изпадам във вътрешни гневни изблици защо го прочетох, защо го обсъждаме толкова време, защо пишем километрично домашно за него, след като всички главни герои накрая умират. Същото изпитах и при четенето на "Моят Свети Валентин" от Лорън Оливър. В тази книга изживях един и същи ден 7 пъти, в началото с изключително малки разлики. И накрая ме обзе надежда, че всичко това няма да е напразно, че след всички поуки, които се извади, Саманта ще открие начин да не умре. Но не! Всичко приключи със смъртта й. 
Да, да, яд ме е да чета такива книги, защото просто това съм си аз. Защото не харесвам реалистични книги, книги за проблемите на времето, в което живеем и книги за заобикалящия ни свят, книги, които както всеки живот, завършват със смърт. Чета, за да избягам от страшното настояще, в далечни несъществуващи земи, в бъдещи примерни светове, в различни погледи над света. 
Чета, за да се скрия. Да се скрия от чувствата си, от страховете си, от заобикалящата ни трагедия. 
А ти защо четеш?
- Ina-Ccessibility 2012 ©

понеделник, 24 септември 2012 г.

Аз съм.. просто момиче!

Въодушевих се от снимка публикувана в страничката на "Things as they are" във facebook. Ето какво пишеше:
I'm just a girl.
I love being called pretty, but I'll never believe it.
I'm not always right, but I hate admitting I'm wrong.
I'm almost always smiling, but it's not always real.
I can be read like an open book, but hide so much.
I work hard at things, but don't always get what I deserve.
I'm just a girl.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Аз съм просто момиче.
Обичам да ми казват, че съм красива, но никога няма да го повярвам.
Не винаги съм права, но мразя да признавам, че греша.
Почти винаги съм усмихната, но не винаги истински.
Мога да бъда прочетена като отворена книга, но крия много.
Работя усилено върху повечето неща, но не винаги получавам заслуженото.
Аз съм просто момиче.

А ти описваш ли се като "..просто момиче"? :)
- Ina-Ccessibility 2012 ©

събота, 22 септември 2012 г.

ВВС№3 - "Вината в нашите звезди" - Джон Грийн

ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, по начина, по който авторката на блога ги е изживяла и в зависимост от впечатлението, което са оставили у нея.

 "Вината в нашите звезди" - Джон Грийн
  • Първи впечатления:
Всеки втори booktuber говори за страхотния Джон Грийн и уникалните му романи. Не съм от хората, които харесват книги написани за времето, в което живеем и проблемите на хората, каквато е тази. Когато чета книга, обичам да се пренасям в друго измерение или век, не просто в друг континент или държава. Но след като видях, че книгите на Грийн не са преведени на български ми стана много по-любопитно - нали знаете, че неизвестното е най-интересно. И така търпеливо чаках около 2-3 месеца, когато един ден, отваряйки facebook-a си намерих публикация от "Егмонт" за току що преведения роман. Не мога да ви опиша колко бях щастлива и веднага я поръчах. Направи ми впечатление, че корицата е същата като американската, което рядко се случва на българските читатели. Книжката не е много обемна - 287 страници + доста едър, но изключително приятен шрифт.
  • За автора
Джон Грийн е 35 годишен американски автор и влогър в youtube. Има издадени 6 книги и е най-продаваният автор според "Ню Йорк Таймс".
  • Сюжет
- Казвам се Хейзъл. На шестнайсет. Рак на щитовидната жлеза с метастази в белите дробове. Чувствам се добре.
Така описва себе си главната героиня при първото си посещение в групата за взаимопомощ на раково болни младежи.  Тя обаче не харесва групата и я посещава само заради желанието на родителите си. Утеха намира единствено сгушена в леглото си, гледайки "Следващият топ модел на Америка" или четейки книгата на Питър Ван Хутен - "Всевластна скръб". Но групата за взаимопомощ й дава много повече отколкото очаква. Там тя се запознава с Исак и неговия приятел - Огъстъс. Споделяйки трагедията на живота си те стават изключително близки приятели, особено с Огъстъс. Какво и дава и какво отнема това безценно приятелство, разберете в книгата.
  • В процес на четене
Бих желала да ви предупредя, че книгата е доста тежка. Сложността на състоянието, борбата за живот, желанието за сбъдване на мечта - всичко това е примесено с хуморът на тийнейджърите, които отказват да се предадат. Огъстъс определено бе любимият ми герой. Смелостта, търпението, надеждата и отдадеността му към Хейзъл повлияха и на мен. Тази трагична романтика, описана на английски като "It all felt romantic, but not romantic.", която така и не намерих в българския превод, ми даде повод за размисъл. Примерът с Моника - приятелката на Исак, която го изоставя, когато той губи зрението си, поставя тази линия между хората, които колкото и да искат да помогнат на останалите не биха се справили така добре, както тези, които са изпитали същото на свой гръб. Една от любимите ми сцени определено бе тази на импровизираното "унищожаване" на колата на Моника със сурови яйца. Но може би Моника не бе най-малко любимата ми героиня. Може би героят на Питър Ван Хутен ми бе най-малко любим, защото заслепен от своята болка, не успя да види болката на останалите. По книгата може да се размишлява много. Но не защото е написана с безценни мъдлости и поучения, а защото е истинска и показва незабелязаната, от повечето хора, реалност.
  • Други становища
 


  • Крайна оценка на книгата - ★ ★ ★ ★ - 5/5 
- Ina-Ccessibility 2012 ©

Без заглавие


вторник, 18 септември 2012 г.

You can't expect me to be fine..


Дадох ти любовта си назаем, но ти я пропиля. 
Не очаквай да бъда добре, но и не очаквам да те е грижа.

 


събота, 8 септември 2012 г.

Грешките на невежото мислене

Вдъхнових се да попиша малко, защото нали за това ми е тоя блог.

Ще пиша за собствените си грешки - нещата, които съжалявам, че направих.
Няма да споменавам имена, ще го нарека ТОЙ.

Та ТОЙ беше страхотен приятел, по-големия брат, който никога не съм имала. Чувствах го близък и смятах, че мога да му споделя всичко. Не е толкова трудно да изградиш доверието си над даден човек. Трудното е да задържиш това доверие и приятелска обич да не се превърне в любов, тъй като другата страна не винаги може да ти отговори по същия начин. Защото никой не може да обича насила, колкото и да ни се иска, колкото и да смятаме че на нашата любов трябва да бъде отвърнато. Ами не. Никой не е длъжен да си купи краставици на пазара точно от твоята сергия, въпреки че ги предлагаш с ентусиазъм (съжалявам за странното сравнение, струва ми се правдиво!)

И моята огромна грешка е, че позволих чувствата си да надделеят над приятелството. Позволих си заради собствената си несгода да обвиня друг за нейното зачатие. И това беше глупаво и все още съжалявам. Всеки ден. Но дали някога ще си го призная? Да знам, че не мога да ГО направя щастлив, но да ГО искам, за да бъда аз щастлива. Малко повече от егоистично.

Не знам дали е за добро или за лошо, че хората като мен се променят. В единия вариант все още щях да съм на същия си акъл и да живея в блаженото си невежество. В другия, когато прозрях що за глупачка съм, започвам да се обвинявам и всички тези мисли да ме изяждат отвътре.
Знам, че не мога да променя нищо. Не мога да изскоча след почти година и да се направя, че нищо не е станало.

Мисля си колко хубаво щеше да бъде да натисна бутончето "деблокирай" и да започна да МУ разказвам какво ми се върти в главата. ТОЙ да оспори твърдението ми. Да се замисля дали наистина е прав и след като осъзная, че ТОЙ всъщност никога не греши да му призная колко много научавам от НЕГО всеки ден.

Дори и да ГО обичам, няма да му натрапвам чувствата си и и да ГО обвинявам за no responsе-a им. Просто ще чакам и ще се надявам, един ден когато ще мога да му осигуря това, което е необходимо от мен, ТОЙ да си спомни добрата ми старана и да разбере, че грешките, които направих са били породени от зеления ми мозък и ослепяването след първото чувство на любов.

Един ден, може би.. някога. Дотогава ще чакам и ще се надявам.
- Ina-Ccessibility 2012 ©

петък, 3 август 2012 г.

Ти, който обичах повече от всичко

 Говорейки по мобилния си, вървях по тясната калдъръмена уличка водеща до главната улица. Постепенно започнах да виждам паркираните от ляво на мен автомобили. Червен, черен, бял, сребрист, син... Син? Видях спойлер, видях марката на колата, видях номер. Замислих се за номера, но как можех да го сбъркам след като се различаваше само с една цифра от този на баща ми.
 Той е.
 Тук е.
 Сърцето ми отново почуства празнината от липсата му, изграждана в продължение на 476 дни. Обичах го и знам, че още го обичам, колкото и да се старая да продължа напред. Не бях се запитвала колко ми липсва, защото чувството, породено само от мисълта, беше болезнено. Сега обаче се замислих, без да го искам. Замислих се колко ми липсват най-вече разговорите ни и приятелството, което разруших с изблиците си на чувства.
 Той отговаряше само на един от критериите ми за мъж, но ми беше напълно достатъчен, за да го обичам повече от всички руси и синеоки изпълняващи списъка ми. С него можех да говоря за всичко. Никога не бях го питала каква музика слуша или какви филми обича. И без тези отговори постепенно разбирах всичко.
 Той ми даде надежди, надежди и очаквания, които не оправда. Колкото и да го обвинявам все още усещам, че аз съм виновната. Затова и сега мотото ми е такова – „Не очаквай нищо от никого, за да не бъдеш разочарован.” Аз хванах конецът на надеждата, който ми бе подаден, както дете  стараещо се да не изпусне хвърчилото си.
 Нов ден. Ново начало. Нови мисли. Все същите чувства. Надявах се, че който е далеч от очите е далеч и от сърцето, но установих, че който е перманентно в мислите е винаги близо до сърцето. Всяка мисъл за него сякаш изсипваше лъжичка сол в отворената ми рана. Всеки спомен бе придружен от краткотрайна усмивка и много последвали сълзи. Сълзи, които с времето преглъщаш, които с времето изсъхваха и които с времето се превърнаха само в пареща болка в очите, която никой не виждаше.
 Опитвах се, ако не да забравя, то поне да скътам чувствата си в най-тъмния ъгъл, на най-тъмното чекмедже на душата си. Залъгвах се с увлеченията си към други, надявайки се на някаква помощ от всичко това. Тези увлечения обаче се отказаха краткотрайни, мимолетни, безполезни. Предполагам, че имаха въздействие подобно на това на наркотиците, за които ни обясняваха в училище – първоначално се чувствах щастлива под въздействието им, постепенно щастието се превърна в безчувственост, а след като влиянието им приключи, се чувствах двойно по-нещастна.
 Пробвах с вино, тъй като не понасях вкуса на алкохола, а тази напитка имаше малко по-приятен вкус. Отново същото повърхностно и нетрайно въздействие.
 Реших да чета книги с надеждата те да ме отдалечат от моя свят. Истории, сюжети, действия, препятствия, герои - все различни. Любов – еднаква. Споделена. Очевидно и книгите не помагаха – караха ме да се самосъжалявам.
 Започнах да рисувам. Слагах слушалки в ушите си и усилвах до край Paramore, The Pretty Reckless, Lana Del Rey или Florence & The Machine. Влагах цялата си енергия в рисуване. Не винаги произведенията ми бяха с определена цел. Понякога просто творях с пръсти и темперни бои. Въпросът е, че не мислех за нищо друго.
 Изолирах се в собствен свят. Не вярвах на никого, отчуждих се от приятелите си. Изслушвах техните проблеми, но никога не споделях моите. Предпочитах да рисувам, крещя или бия възглавницата си, отколкото да разкрия болката в гърдите си.
 Така минаваха дните ми.. един след друг. Тази ми любов поне ме отдалечаваше от останалата част от объркания ми живот. 
 - Ina-Ccessibility 2012 ©

неделя, 22 юли 2012 г.

Плътта наравно с хартията

Хората са като книгите! И преди да се запитате луда ли съм да твърдя това, първо изчетете доводите ми!
-------------------------
1. Опаковка
  • Хора
Дори да не познаваме все още даден човек, веднага съдим за неговата красота, фигура, височина, облекло и т.н. Това ни осъдително свойство, често изкарва грешна представа за събеседника ни.
  • Книги
Първото впечатление, за която и да е книга, често е изградено от корицата. Специалните ефекти и пъстрите цветове привличат вниманието на читателя дори и към най-скучната и безсмислена книга.

2. Наименование 
  • Хора 
Новаторските и не често срещани имена винаги биват запомняни. Традиционните не оставят впечатление, а ужасните имена, които някои родители дават на децата си, често стават повод за присмех.
  • Книги
Нестандартните наименования привличат внимание, обикновените дават предубеждения, а скучните и смешни отказват читателя от запознанство с произведението.
3. Създател
  • Хора
Очакванията на повечето хора децата да са като родителите си, често влияят негативно. Има прекрасни родители, които обсипвайки с грижи децата си ги разглезват и наследниците всъщност стават непоносими. От лоши и безотговорни родители, по някаква случайност се раждат и разкошни деца с големи мечти и перспективи.
  • Книги
Ако сте впечатлени от един автор, често пъти прибягвате до нови и нови негови произведения, оставайки му верен почитател, докато той/тя не ви разочарова. Ако не сте чували хубави неща за писател и не харесвате стилът му на писане - избягвате срещата с негови произведения. Това обаче може да са първите му опити за писане и в бъдеше да издава страхотни новели.

4.Представяне
  • Хора
Клюките в днешно време са толкова разпространени, че се запознаваме с хора вече предубедени какви са те. Чували сме това или онова за тях, вярвайки че е истина и правейки си грешни заключения.
  • Книги
Написаните на не повече от 15-20 реда уводни думи на гърба на книгата са едно от нещата, по които съдите, за да изберете следващото си четиво. Те могат да показват много малка и несъществена част, пленяваща с история, която по късно се развива не по начина, по който бихме искали. Или ревютата на книги, в които някой със специфичен вкус или солиден хонорар препоръчва четивото, като изключително интригуващо, каквото всъщност не е.

5. Същност
  • Хора
Опознавайки и сприятелявайки се с някого, успяваш да разлистиш неговата душа. Да опознаеш мъките и радостите му, тревогите и мечтите. Чак след като опознаеш този човек можеш да изградиш очното си мнение за него и да избереш дали да го обичаш дори и с грешките му или да го отхвърлиш въпреки качествата.
  • Книги
За да изградиш собствени представи и мнения за книга - трябва да я прочетеш. Вниквайки в сюжета можеш сам да намериш плюсовете и минусите от своя гледна точка, да се почувстваш на мястото на различни герои и да си представиш съвсем различни пейзажи от този, който ти е говорил за книгата например.

-------------------------
Надявах се да стане малко по-поетично, но това се получи. Надявам се да сте разбрали какво имам предвид под заглавието си и да сте се замислили дали пък тези взаимно несвързващи се съществителни нямат нещо общо. Благодаря ви за отделеното време! :)

- Ina-Ccessibility 2012 ©

четвъртък, 12 юли 2012 г.

ВВС№2 - "Дивергенти" - Вероника Рот

ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, по начина, по който авторката на блога ги е изживяла и в зависимост от впечатлението, което са оставили у нея.

"Дивергенти" - Вероника Рот
  • Първи впечатления:
"Дивергенти" е една от най-прехвалените в момента книги в youtube аудиторията. Всеки втори говори за нея, а всеки трети бърза да си я купи, ако вече не го е направил. И аз не бях изключение. Останах очарована от това, че я има преведена на български (lol o_o). Поръчах си я от сайта на "Егмонт" преди около месец - http://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/antiutopii-278/divergenti-283/1-divergenti-1527.html
  • За автора
Авторката, Вероника Рот, е едва на 22 години, когато през 2011 дебютният й роман - "Дивергенти" се превръща в световен бестселър. Завидната възраст, на който тя става популярна, й докарва дори повече известност. Тя твърди, че работи по сюжета на книгата си още докато учи творческо писане в университета си. "Дивергенти" има втора част или продължениe, публикувано през май 2012. Рот наименова "Дивергенти" трилогия, така че съвсем скоро читателите могат да очакват третата и последна част.
  • Сюжет
Беатрис живее смирено заедно с правилата на семейсвото си 16 години. На определен ден от годината обаче, всички навършили 16, стават част от церемония за членство в каста. Кастите в този свят са 5 - всяка със своите правила, задлжения и характерни черти. От Беатрис зависи дали ще продължи смирения живот на кастата, в която е родена или ще предприеме драстична промяна в живота си. Така наречената инициация - обучение преди навлизането като пълноправет член в каста, поставя Беатрис пред множество изпитания, загадъчността на любовта, ужасяващият страх и непрестанното напрежение. Неколкокрано Беатрис се съмнява в верността на избора си, но вече е прекалено късно. Непреминалите инициация или отказалите се от нея, стават безкасови и са принудени да живеят на улицата без дом и семейство.
  • В процес на четене
Повечето ревюта на книгата я хвалят до такава степен, че читателят лесно може да си изгради огромни очаквания, които понякога не биват оправдани. За разлика от останалите, които я прочитат на един дъх и не заспиват докато не погълнат и последната страница, аз я четох в продължение на седмица. В неделя следобед, реших да се отдам на книгата. Бях погълната през първите 100 страници. Навлизането в сюжета и откриването на новия свят пред мен бяха впечатляващи. За съжаление имам лошо зрение и не си позволявам дълго четене, тъй като очите ми започват да ме болят. През седмицата всяка вечер след училище сядах да чета, но четенето не ми беше така сладко, както в началото. С мъка прочитах поставената си за цел глава и после бързо започвах да правя нещо друго. Ето, че отново бе неделя, а на мен ми бе омръзнало да гледам книгата върху нощното си шкафче, затова седнах и си казах че ще чета, докато не я приключа. Оставаха ми 200 страници. От тях явно започна развръзката на книгата, защото бях олкова увлечена от редовете, че не усетих кога стана време за вечеря. Оставаха ми 2 глави и изгарях от нетърпение да разбера какво ще се случи, но от съображения за сигурността на зрението си, реших да се откажа от четенето на лампа и да се събудя с 20 минути по-рано на другата сутрин, започвайки новата си седмица с очаквания завладяващ край. Краят обаче не ме впечатли, оставаше много неща неясни. Очевидно е така с поредиците книги. "Insurgent" не е преведена на български, затова ще си отчакам в надежди да разбера какво ще се случи с Беатрис. Ето я и втората корица:
  • Други становища


  • Крайна оценка на книгата - ★ ★ ★ ★ ☆- 4/5 
- Ina-Ccessibility 2012 ©

понеделник, 9 юли 2012 г.

Гърци или колежани?

Лятото е налице, а вие все още не знаете как да оползотворите почивката си и същевременно да се спасите от адски жеги? Ето ви предложениeтf ми за невероятен сериал, който можете да изгледате в мързеливите следобеди, скучните недели или просто, когато искате да осанете в леглото и да не мърдате цял ден.  

Greek/Колежани
Сериалът е типичен юношески и ненатоваврващ, изпълнен с "проблемите" на тази възраст: любов, приятели, алкохол, купони, учене, съревнование. Освен в пансион, колежаните могат да си изберат да членуват в малки общесва, разделени според своите интереси. Тези обществе се помещават в луксозни къщи с множество стаи и така всеки новодошъл става част от голямо семейство. Сред правила на всеки дом е побратимяването, затова всички се стараят да се придържат към добрите отношения едни с други. Често обаче това не се случва поради кавги за момчета породени от момичетата на дом "Зета Бета Зета" или неразбирателства между момчетата от "Омега Кай" и "Капа Тау". Среднощните безпаметни купони са факт за тези, които знает как да се забавляват. Те носят, освен главоболие, разпалване на чувства, подновяване на спомени, нови връзки и оговорности след това. "Колежани" определено е сериал подходящ за ваканцията на повечето ученици, тъй като може да ги накара да се смеят, да подкрепят или мразят герой, да открият себе си в някого и дори да пожелаят един ден да основат свое собствено общество. Преценете сами дали сте тийм Капи или тийм Еван, тийм Кейси или тийм Ребека. Аз лично съм за Капи и Кейси. Ако си нямате и на идея кои са те, по-добре веднага търсете торент за сериала. Приятно гледане!

- Ina-Ccessibility 2012 ©

ВВС№1 - "Безсмъртните" - Алисън Ноел

  Смятам да започна да правя ревюта на книги или поредици, изказвайки впечатленията си за тях и препоръките ми към вас. Това е първата ми публикация от "сериите", които ще нарека "Вдъхновение във всяка страница" или съкратено - ВВС. Надявам се да ви хареса!

  Благодарение на щедрата стипендия на фондация "Комунитас" от 200лв. специално за книги, си позволих закупуването на поредицата "Безсмъртинте" на Алисън Ноел. Първото ми впечатление от книга, винаги е било или ревю в youtube или корицата. В случая бяха, тогава излезлите, четири пъстри обложки със "специални ефекти". Реших, че трябва да ги прочета и тъй като тогава тепърва започвах страстта си към книгите и не знаех какво друго да си поръчам, удовлетворих желанието си. 

Книга 1 - "ВЕЧНА"
  OMG! Това със сигурност е една от най-невероятните книги, които някога съм чела! Емоциите, които ме обливаха през цялото време докато я четях са неописуеми! Усмихвах се, съчувствах, радвах се, завиждах, възхищавах се, плаках! Става въпрос за 16 годишната Евър, чийто семейство трагична загива в катастрофа. След това си преживяване, тя получава дарбата да чете мислите на хората в близост до нея, тъй като е била на границата на живота и смъртта. Както в повечето тийнейджърски книги и в тази главната героиня среща "принца от приказките", за който би и завидяло всяко момиче. Книгата има лек привкус на "Дневниците на вампира" или "Училище за вампири", но няма нищо общо с пиещите кръв, които може би са се превърнали в клишето на века. "Вечна" определено е книга, която си заслужава да прочетете. Наброява 288 страници и можете да я намерите на цената от около 12лв.
Оценка: ★ ★ ★ ★ ★ - 5/5

 Книга 2 - "СИНЯ ЛУНА" 
  Историята на Евър и Деймън продължава. Този път пред тях се изправят много препятствия, като разгневена бивша, нужда от лечение и специални рецепти при появата на синя луна. Книгата определено държи в напрежение. Разкрива нови характеристики пред читателя. Има 264 страници и може да бъде намерена на същата цена. 
Оценка: ★ ★ ★ ★ ☆- 4/5 

Книга 3 - "Страна на сенките"
  Странно защо, но досега винаги съм си мислела, че книгата се казва "СтранаТА на сенките". Явно ми е звучало по-хубаво.. и все още е така. Отново същите герои, изправяйки се пред опасността на "смъртта" за безсмъртните. Книгата е малко по-дебела - 368 страници и става трудна за четене, тъй като от предишните две добре сте се запознали с героите. Цената отново е същата.
Оценка: ★ ★ ★  ☆- 3/5  

Книга 4  - "ТЪМЕН ПЛАМЪК"
   От вече година книгата ми стои с листче отбелязващо страниците малко след средата и не мога да я довърша. Определено със всяка следваща книгите ми стават все по-скучни, въпреки че първата беше невероятна! 320 страници и 12лв. за книга номер четири и лоша оценка от моя страна. 
Оценка: ★ ★    ☆- 2/5  

Книга 5 - "НОЩНА ЗВЕЗДА"
  Сами виждате занижаването на оценките ми със всяка следваща книга, затова реших да не си купувам петата и да и дам оценка 1/5. Не знам за какво става въпрос. Не съм се и мъчела да разбирам. Жалко, че корицата е розова. Вече си имахме червена и лилава. Щеше да й подхожда зелено или тюркоазено. Тогава бих си я взела просто за интериор. 

  В заключение ще ви препоръчам непременно да си вземете първата! Тя все още си остава една от най-любимите ми книги. Ако искате да прочете още си вземете и втората и постепенно ги купувайте една след друга, ако наистина ви е интересно. :)

- Ina-Ccessibility 2012 ©