„Човекът ще остане
затворен в стая с отключена врата, която се отваря навътре и няма да излезе,
докато я бута навън вместо да я дръпне.”
(Лудвиг Витгенщайн)
(Лудвиг Витгенщайн)
Ако приемем
стаята за малка част от потенциала на човешкия разум, а пътят към който води
вратата - безкрайната и необятна истина, то „бутайки” я показваме своя стремеж
към познанието, но и невъзможността да го постигнем. Това е още една
интерпретация на преодоляването, подобна на „Митът за пещерата” на Платон, Теорията
за илюминацията на Августин и цитата „Човек е нещо, което трябва да бъде
превъзмогнато.” на Ницше. Отговорът на всички въпроси може да е елементарен –
достижим само чрез едно „дърпане на вратата”, но с малко повече сила вратата
може да бъде и разбита.
Светът е в
равновесие – щастие и нещастие, ден и нощ, слънце и луна, добро и зло, Бог и
дявол. Затова и всеки проблем има две страни за решаване – правилна и грешна.
Ако приемем „бутането” за грешно, а „дърпането” за правилно, човекът сам трябва
да достигне до заключението, че ако извършва дадено действие и не достига до
отговор, може би трябва да направи точно обратното, за да получи резултат.
Поетично звучи примерът с вратата и същевременно малко грубо заради глаголите,
но сякаш не изглежда правилен. Защото хората имат сила – мисловна и физическа.
Тази сила може да разбие вратата и тогава, въпреки грешния метод, истината от
другата страна пак ще бъде достигната. Така, че има ли наистина правилен и
грешен подход или всичко е просто въпрос на себенадмогване?
Някои науки
твърдят, че човек използва малък процент от мозъка си. Някои философи твърдят,
че Бог е ограничил знанието. Тоест има възможност за развитие и откриване на
нови истини и теории, но може би е закодирана или закърняла. В ръцете на човек,
независимо от природата, еволюцията или Бог, е дадена възможността за
усъвършенстване, за развитие. Стремежът е възможност дадена на човекът. Спортни
състезания доказват способността на човека чрез физическата си дейност да прави
невъзможни на пръв поглед неща. Защо да не може да прави това и с мисловната си
дейност? Мисловната дейност, както и физическата, изисква ежедневни упражнения,
мотивация, цел и, разбира се, резултати. Заложбите, талантът, природните
дадености може би са фактор, но не винаги отсъствието им оказва влияние, ако
желанието е достатъчно голямо.
„Навикът е
най-страшен – не те напуска дори когато чувствата са изместени от логиката.”
казва Джаклин Сюзън в свое произведение със съвсем различна насоченост. Но ако
обществото е насадило стереотипа на грешно използване на „вратата” се изисква
много сила, за да бъде отречено правилното за останалите. Смята се за фурор,
иновация, сензация достигането до ново откритие и точно защото това се случва
толкова рядко, постижението е толкова забележително.
Ако пътят към
истината беше толкова елементарен със сигурност вече щеше да бъде постигнат.
Човекът, тръгнал по пътя към истината и открил нейното значение за своето
съществуване, е прекалено интелигентен, за да не се справи с подобен проблем
какъвто е отварянето на една врата буквално или откриването на грешния метод –
преносно. Може би човекът прави много грешки, вървейки по своя житейски път, но
качество, което той притежава е да бъде съдник на самия себе си. Защото въпреки
гордостта, въпреки увереността, в края на деня, когато всеки остане сам със
себе си, независимо дали ще сподели с останалите или не, разсъждава върху
своите избори и резултата, който е постигнал с тях.
Човекът не е
затворен в отключена стая. Ако беше в такава, отдавна щеше да е открил пътя към
истината. Човекът е затворен в стая без прозорци и няколко стоманени врати с
шифровани ключалки. Под тях има малък процеп, през който се процежда светлина.
В малкото студено помещение, човекът е измъчван от студ, самота и тъмнина. Процепът
под вратата му позволява да вижда формата на тялото си и тази на стаята.
Процеждащата се светлина топли в студения заобикалящ мрак. Затова човекът се
стреми към нея. Върти ключалката и използва различни цифрови комбинации, за да
открие правилната, която да открива пътя към светлината. Човекът знае, че
греши, но знае и че ако не повтаря грешките си, накрая ще достигне правилната
комбинация. Човекът може и да разбие вратата, въпреки че е направена от стомана,
защото има достатъчно физическа сила и достатъчно воля. Човекът обаче не
съзнава, че светлината е толкова ярка - способна да заслепи и толкова силна -
способна да изгори.
