Усещам болка.. тежест.. от двете страни на сърцето.. или може би малко по-надолу от него. Не мисля, че е сериозен здравословен проблем. По-скоро е това, което наричат душа.
Тя иска да излезе и да преследва мечтата си.. колкото и да е далеч от нея. Да тича километри, да пада и отново да се изправя, като героя от книгата, която чете в момента.
Знае, че е по-добре да не си припомня, но въпреки това го прави. Отваря старата хронология и чете.. и кара тялото, на което принадлежи, да плаче. То усеща липсата, чувства я. И въпреки болката, оставя душата да го изгаря отвътре. Не желае да я направи щастлива. Защото, ако тя е щастлива, много хора няма да бъдат. И затова си остава, в своя свят, изпълнен със спомени и мечти, неизвестност и надежда.
Дали плановете ще се осъществят или провалът ще е налице, както повечето пъти? Въпрос без отговор, от който ги заболява още повече. И душата. И тялото.
Но те чакат.. чакат и се надяват, както страдалческата им философия ги научи. Чакат времето да дойде и се надяват да бъдат щастливи.
ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога
Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, по начина, по
който авторката на блога ги е изживяла и в зависимост от впечатлението,
което са оставили у нея.
"Аз съм пратеникът"
Първи впечатления:
Отново книга, за която разбрах от YouTube. "Крадецът на книги" от същия автор отдавна стои на рафта ми, но като че ли все не съм в настроение за нея. Преди седмица си купих тази от BookTradingзаедно с "На изток от рая" на Джон Стайнбек и получих безплатни разделители. Юхуууу! :D Маркъс Зюсак изглежда като любим писател на почти всички, освен това е австралиец, а имам някаква симпатия към техните автори и литература. Написаното на гърба звучеше добре, а дори и да не беше така, сигурно пак щях да си я купя. :D
За автора:
Маркъс Франк Зюсак е роден на 23 юни 1975 в Сидни, Австралия. Има издадени 5 книги до момента и една, която се очаква скоро да бъде публикувана. "Аз съм пратеникът" печели няколко награди в годината си на публикуване - 2002. Виновникът за огромната му слава по-цял свят обаче се оказва "Крадецът на книги", публикувана през 2005 и преведена на над 30 езика.
Сюжет:
Ед Кенеди е деветнадесет годишен. Неособено удовлетворен от живота си, но на тази възраст още не е сигурен какво да направи, за да го промени. Животът му е еднообразен. След работата си като таксиметров шофьор, той играе с приятелите си Марв, Ричи и Одри. Ако тях ги няма, компания му прави домашният му любимец - куче на име Портиер. И в това монотонно развитие на човешкия живот, всичко случило се под друг предлог внася смут. Така е и при Ед. Съвсем случайно той се оказва в центъра на банков обир, прикован с ръце на пода. Заради нескопосания крадец или съобразителността на Ед, той успява да предотврати пожара и става телевизионна звезда за няколко часа. Прибирайки се вкъщи, открива в пощенската си кутия карта за игра. Асо. Каро. И три адреса изписани на него. Така от обикновен таксиметров шофьор той става пратеникът. Но какво разпраща, можете да разберете, ако прочетете книгата.
В процес на четене:
Не я прочетох за ден или два, което в повечето случаи се оказва плюс, тъй като ми остава време да я осмисля. Всяка история от адресите или имената на картите беше завладяваща и интригуваща. Толкова много, а така умело вплетени една в друга. От всяка можеш да осъзнаеш нещо за себе си или да си го спомниш, ако си го забравил. "Обикновено въртим и сучем и сами си вярваме. "Добре съм - казваме - Всичко е наред." Но понякога истината ни връхлита и не можем да затворим очите си за нея. Тогава разбираме, че понякога тя не е отговор, а въпрос. Дори в този момент се чудя каква ли част о живота ми е самозаблуда." Мога да кажа дори любимите си и най-малко любимите. Мила, Софи, Анджи, семейство Татупу определено ми бяха любими. Гевин Роуз, като че ли ми бе най-малко симпатичен по обясними причини, предвед последвалата ситуация. И като стигнем до тримата приятели... Ричи.. Очаквах нещо малко по-драматично, но последвалата история на Марв определено обра овациите за мен. Никога не бих очаквала нещо подобно от описания в началото Марв. А за Одри.. очаквах да се получи така. Историята ми напомни любовта на Чарли към Сам в "Предимствата да бъдеш аутсайдер". Хубаво беше. Романтично. Особено в киното и танцът в градината. Като цяло книгата ме накара да се замисля за доста неща, което ми беше наистина полезно.
