Тя

Тя отново беше попаднала в тази ситуация.. Отново беше позволила на някой да събуди пеперудите в стомаха й, въпреки че толкова дълго се стара да ги приспи.. Сега се питаше защо не си бе останала с книжките и музиката, рисунките и телевизионните предавания, а започна да се занимава с хора, с които очевидно нищо не можеше да се случи, освен да развалят настроението й за много по-дълго, отколкото биха го поддържали живо. Опитваше се да не мисли.. Чете, ходи на театър, слуша песни, с които свързва други хора, но не й се получаваше. Все още се питаше "защо" и "ами ако" и "дали".. Тези въпроси продължават да я измъчват.. Появяват се и нови.. Болезнени. Дали наистина обича този, когото чака или е влюбена в идеята и мечтата за тях двамата заедно? Разтърсва глава и се опитва да прогони тези мисли, да разконцентрира пеперудите, но отново е съпроводена от неуспех. Затова сяда пред белия екран и възпроизвежда своя музика. Не от ноти, а от букви. Не с белите и черни клавиши на пианото, а с тези на клавиатурата. Музика не за ушите, а за сърцето. Ако този текст би бил песен, тя щеше да е тъжна, баладична и чувствена точно като тази, която тя не спираше да слуша.

А коя е тя ли? Тя съм аз. И ви питам, тъй като сама не мога да си отговоря - колко пъти трябва да се изгоря, за да спра да докосвам горещата камина?

 - Ina-Ccessibility 2013 ©