Райна и песните, които едва сега оценявам истински..

***

Не знам коя съм, но е важно да не изгубя себе си. Търся истинската си същност и това, което ме прави щастлива, следователно то се съдържа в мен. Срещам различни хора всекидневно и те влияят на моя свят, променят мирогледа ми, задават ми въпроси, които се страхувам да задам на себе си. Всеки от тях оставя нещо в мен и моята същност остава безвъзвратно променена независимо до каква степен. Хората имат тази способност – да влияят на останалите без да осъзнават значението на промените, които могат да нанесат.

На моята възраст съм срещнала достатъчно влиятелни личности, изградили до голяма степен това, което съм сега. След толкова сблъсъци с различни характери и разбирания за света, не съм сигурна до каква част съм наистина себе си и до каква - някой друг. И въпреки паралелите в разбиранията ми с някого, аз съчетавам това, което съм присвоила и това, което съм пречупила през призмата на мисловната си дейност, по различен от този на останалите начин. Начин, който обрисува моята идентичност сред многото.

Живеейки във века на технологиите, съм заобиколена от модните тенденции на всеки бранш. Какво всъщност предлагат те – варианти, сред които да открия какво наистина харесвам или плавно течение, в което се вливат все повече хора, докато не станат едно цяло и не могат да се различат един от друг, поради неизброимите прилики, създадени от тенденцията? Лесно се управялява един и същ човек, с едно и също мислене, разделен в няколко хиляди или милиони тела. Трудно е да бъда различна и да отстоявам позицията си. Трудни са последвалите несигурност, човешко недоверие и неодобрение.

Да „открия себе си” звучи красиво, но откъде да започна търсенето? Важно е да бъда различна и да не изгубя същността си, вървейки по своя житейски път. Същността е единственото, което наистина притежавам. Само истинската същност може да ме отведе по пътя до неоткритото или изгубено „аз”. Къде всъщност трябва да открия себе си – в действията, в мислите, в емоциите или в чувствата си? Къде съм аз – в ситуациите, които ме правят щастлива или във въпросите, които терзаят съзнанието ми?  Мога ли да бъда себе си само в определени ситуации, заобиколена от определени фактори, а през останалото време просто да плувам сред потока от еднообразие наложен като еталон на поведение, предел на възможности и начин на мислене? Щом науката обяснява всичко, къде е формулата за житейския път и доверието, приятелството и разбирателството? Няма такава. Всеки създава своя, с надеждата да е правиланата.

Способността „да открия себе си” е повече от наука и изкуство. „Да открия себе си” е съчетание от случайност, късмет, вяра, решителност и смелост. Неоткритото „аз” може да чака в тясната улица отляво, но да бъде изпуснато заради блестящия булевард пред мен. Така или иначе всеки път има своя край и последвала забрава. Целта на моя живот е да открия това, което ме прави щастлива и чрез него да създам нещо за света, за да ме помни, когато си отида. Само тогава светът ще знае коя съм, а аз ще познавам същността си.

 - Ina-Ccessibility 2014 ©

ВВС№12 - "Името на вятъра" - Патрик Ротфус

ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, в зависимост от впечатлението, което са оставили у авторката.

 "Името на вятъра" 

• Първи впечатления:

Една от книгите, за които booktube говори много и то все прекрасни неща. Скъпа е за мека корица (24 лв.), но успях да я намеря в prodavalnik за 14, което беше повече от добре сделка, тъй като книгата е изключително запазена. Не знаех много за историята, тъй като от резюметата, които изгледах, всички твърдяха, че Ротфус е създал свой неповторим свят, който е трудно да бъде обяснен. Като цяло не знаех нищо. Освен, че книгата има една от най-високите оценки в goodreads, която някога съм виждала.

• За автора:

Патрик Ротфус е американски преподавател и писател на фантастичната поредица "Хрониките на кралеубиеца". Роден е на 6 юни 1973. Прекарва почти цялото си детство в четене, като успява да завърши по 1 или 2 романа дневно. Има интерес към науката, изкуствата, хуманитарните дисциплини и като цяло всичко заобикалящо. Това се проявява в първия му публикуван роман - "Името на вятъра", който бързо придобива популярност и печели престижни награди. Преди да го публикува, авторът написва цялата история, за разлика от повечето писатели и я предлага като завършен проект, който в последствие бива разделен на 3 части. 

• Сюжет:

Коте държи странноприемница на име "Пътният камък". Животът му не изглежда с нищо по-различен от този на останалите. Той поддържа бизнеса си и репутацията си с винаги топла храна, поддържана чистота и качествен алкохол. Една вечер в странноприемницата пристига летописец, ограбен от местни разбойници. Той търси отдавна изгубената история за знаменития Квоте и неговите подвизи. Оказва се, че е попаднал на точното място, а готварската престилка на Коте е само прикритие. Летописецът е този, на когото Коте се доверява и разкрива истината за своя живот и премеждия. 

• В процес на четене:

От къде да започна? Може би от началото..

Предполагам, че звучи изключително странно, но книгата сама ме извика, за да я прочета. Беше стояла около 2-3 месеца на рафта ми и разбира се обемът й ме "отблъскваше". И малко след Коледа, когато имах "Хартиени градове", "Предани", "Смарагдово-зелено", "Пандемониум" и "Единайсет минути" - книги, които толкова дълго очаквах, предпочетох да започна "Името на вятъра". При мен често става така - очакването да бъде заместено от отегчение и липса на интерес - след като съм била нетърпелива толкова дълго, мога да изчакам и още. (Това имаше ли значение за резюмето ми?)

Квоте несъмнено стана мой любим мъжки персонаж, редом с Робърт Лангдън, а може дори и да го изпревари, ако продължи да бъде също толкова очарователен в оставащата част от поредицата. Едва на 15, той вече е преживял повече трудности от всеки друг (няма да изброявам, за да не издам нещо от историята). Въпреки всичко, смелостта, гордостта и силата, която излъчва, често отстъпват пред детската наивност, надежда и отдаденост. Той съчетава в себе си качества на различни персонажи, които може би сме срещали в други произведения, но ги разкрива по такъв начин, по който лесно бихме се зачудили кой е първоизточника. Всички трудности, през които е преминал Квоте, философията, която е изградил за живота, както и характера, който изразява, трудно се вписват в образа на 15-годишно момче. Не съм сигурна дали във въображението ми той не бе малко над тази възраст, но така или иначе, ако мога да се влюбя в литературен герой, това определено би бил Квоте.


"Името на вятъра" не е обикновена книга. Тя няма нищо общо с тривиалните романи от този жанр, популярни в момента. Тя разкрива един непознат за читателя свят, съчетаващ в себе си, на пръв поглед, несъвместимото. В нея магията не се появява от нищото. Тя има обяснение и научно доказателство. В "Името на вятъра" любовта не е излишно подсладена, а изключително истинска - с всички предразсъдъци и вътрешни борби, с които ни сблъсква реалността. Тъгата и страданието докосват читателя, а силата, с която героят се изправя пред трудностите - му вдъхва кураж. Една колкото различна, толкова и позната история, вплетена под "Името на вятъра".

И когато настъпи времето да давам оценки винаги се боря вътрешно с противоречивите чувства, които изпитвам. Имах няколко проблема в началото и с всички прехвърляния към странноприемницата "Пътният камък", но предполагам, че това е било с дълбок замисъл, който ще открия в следващите книги и затова ще се въздържа от забележки.

5/5 за Квоте и за Патрик Ротфус! Несъмнено по-добри и достойни за славата на Хари Потър и Джоан Роулинг :)  

• Любими моменти (SPOILERS):

Премеждията в Тарбеан, Трансформацията на Квоте, Приемът в Университета, Часовете при Хеме, Наказанията, Спечелването на сребърните свирки в "Еолиан", Срещите с Аури.  

• Други становища:

• Крайна оценка на книгата: ★ ★ ★ ★ ★- 5/5 

 - Ina-Ccessibility 2014 ©

ТОП 10 любими книги през 2013

2013 беше страхотна година, ако не от друго, то поне от страна на четенето. В началото на годината си бях поставила предизвикателството да завърша 30 книги, а ето че сега се оказаха 45. Което означава, че съм преизпълнила предизвикателството си! Горда съм със себе си!

Сега ще говоря за тези, които ме впечатлиха най-много, а ще оставим тези, които ме разочароваха (защото имаше и такива) за друг път. И така, ето го ТОП 10 на 2013:

№10 - "Аз преди теб" - Джоджо Мойс

Резюмето ми от Goodreads: Трудно се пише резюме на такава книга. Не съм сигурна дали ще мога да изразя чувствата си от нея, без да засегна някой аспект, който би попречил на бъдещ читател да се наслади на четивото изцяло.
  Ако очаквате това да е поредната сълзлива драма, ще ви разочаровам. Джоджо Мойс е обърнала внимание на всеки детайл, който прави книгата различна и неповторима. Любовта, разбира се, е неизменна част от романа, но не по начина, по който сме свикнали да я виждаме. Любов, основана на дълбоко и искрено приятелство, любов, която няма цел, защото няма бъдеще. Безкористността на чувствата ми приличаше изключително много на "Красавицата и звяра" и "Вината в нашите звезди". Борбата, която главната героиня води със себе си и със съдбата би била непосилна за повечето хора. И въпреки всичко изглеждаше толкова естествена и реална, че е трудно да не станеш съпричастен и да не бъдеш докоснат от тази история.
  Стилът на писане на Джоджо Мойс е прекрасен, както и превода, който не знам до каква степен е повлиял на книгата. Животът на героите, описан в 400 страници, откроява почти всеки аспект на връзките между хората - приятелски, семейни, любовни.
  По подходящо заглавие произведението не би имало, макар и да ми изглеждаше нетипично в началото. Ако се замислите накрая, кой е най-големият егоист сред замесените персонажи, ще откриете, че всички са.
  "Аз преди теб" ще ми остави едно прекрасно чувство още дълго, въпреки всичко. Малки неща, свързани с едно определено насекомо, бяха толкова красиви, че ми направиха може би най-силно впечатление, въпреки че не бяха толкова съществени за сюжета.
  Страхотна книга, препоръчана от страхотен човек! :) Благодаря за прекрасните мигове, които ми бяха подарени, четейки "Аз преди теб"!

№9 - "Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак

  Така и не успях да напиша пълно ревю на книгата. Прочетох я през Юли и сега може би много детайли ще ми убягнат. В Goodreads съм написала само: "Нямам думи в момента.. Може би след като прогоня тъгата от сърцето си, ще успея да опиша тази наистина гениална книга." Книгата е наистина гениална! 

  Втората Световна война е период, с който всички сме запознати малко или много. Повечето литература, която разказва историята на това време е свързана със страданията на евреите и тяхната гледна точка. Такава например е "Задната къща" на Ане Франк. "Крадецът на книги" обаче показва живота на германците по това време. На едно обикновено семейство, което не иска да воюва срещу човешкия род. Историята на едно момиче с прекалено трудно детство. Едно момиче изградило характер на голям човек в прекалено ранна възраст. Момиче оценяващо силата на думите, книгите, приятелството. Момиче с ценностната система несъответстваща на тази на повечето си сънародници. Момиче с философия за живота и несигурно бъдеще. 

  Маркъс Зюсак пише невероятно и стана любим мой автор. Героите са толкова истински, че няма как да не чувстваш и страдаш с тях. Развитието на историята е плавно, но значимо. Нямам търпение да изгледам филма по книгата, защото изглежда впечатляващ и трейлърът ми напомня за August Rush. Мислейки за книгата след 6 месеца, осъзнавам, че Зюсак и неговата Лизел трябва да станат част от учебния материал. Книгата има способността да учи на история, човечност, приятелство, отдаденост и обич. 

№8 - "Рубинено-червено" - Керстин Гир 

 Пълното ми резюме можете да видите тук - http://ina-ccessibility.blogspot.com/2013/02/5.html "Рубинено-червено" бе една от малкото, които прочетох без да съм чула препоръки от някого или високи оценки. Видях я в сайта на "Хеликон" и единственото, което ми бе познато бе заглавието, а това, което ме привлече - корицата със сигурност! Много забавна и увлекателна, лека и интригуваща. 

  №7 - "Цифрова крепост" - Дан Браун

  Класация без Дан Браун? Няма как да стане! "Цифрова крепост" е една от по-малко известните книга на Дан Браун и не толкова обичана. Не разбирам защо? Книгите на автора може да изглеждат идентични за някои. 

  В моя случай обаче, когато една книга ти е любима, героите са те впечатлили изключително силно, сюжетът и начина на писане са били невероятни (визирам "Шестото клеймо") няма как да не искаш да прочетеш нещо подобно и да не му се насладиш. Мога да чета Дан Браун до края на живота си и няма да ми омръзне, защото колкото и да са подобни книгите му, всяка блести със своя светлина, всяка ми разкрива нови интересни факти и действието ме завърта, в своята "центрофуга", с която не мога да се боря. Няма да пише повече, освен следното - ако харесвате книгите на Дан Браун - прочетете я, ако не - недейте, ако никога не сте се докосвали до творчеството му - можете да започнете с тази, както и с всяка друга.

№6 - "Къде си, Аляска?" - Джон Грийн

  Навлизаме в книгите, които неслучайно се озоваха в листа, освен на любимите ми през годината, и на тези като цяло - All time favorite books. 

  Пълно резюме и впечатления - http://ina-ccessibility.blogspot.com/2013/06/9.html. И сега препоръчвам книгата на приятелите си, защото знам, че ще ги впечатли, ще й се насладят и ще им покажат, че не всички книги са учебна литература. Джон Грийн е умел автор на тъжни истории, но за разлика от "Вината в нашите звезди", тук тъгата, като че ли не беше водеща. Тя се оказа просто стечение на обстоятелства. Книгата е много повече от тийнейджърско романче със сладко-горчив привкус. Тя има собствена философия и сила, която би докоснала всеки читател. Препоръчвам я и на Вас!

№5 - "Аз съм пратеникът" - Маркъс Зюсак

  Автор, присъстващ 2 пъти в ТОП 10, заслужава да бъде наречен любим.
  "Аз съм пратеникът" за съжаление остава в сянката на "Крадецът на книги" и не е оценена достатъчно. Винаги давам на тъжните истории висока оценка, но след това трудно ги наричам любими, защото имам чувството, че съчувствието е повлияло на обективната ми оценка. Затова и предпочитам "Пратеника" пред "Крадеца". Тук можете да откриете пълната ми анотация - http://ina-ccessibility.blogspot.com/2013/05/8.html. Няколко пъти тази година имах неуспешни опити с книги съчетаващи в себе си няколко истории. Единствената, която ги съчета брилянтно, плавно и впечатляващо бе тази. Затова няма как да не ми бъде любима! Книгата, чувствата, емоциите, усмивките, сълзите, спомените.. Охх! <3 Обожавам я! Препоръчвам и нея, както "Къде си, Аляска?", тъй като е подходяща за хора от всяка възраст!

№4 - "Мемоарите на една гейша" - Артър Голдън

  Навлизаме все по-дълбоко в океана от чувства! :) Ревю от Goodreads, веднага след като я прочетох:  Толкова съм впечатлена!!! Не вярвах, че няколко дни преди началото на Новата година ще успея да се добера до такова прекрасно четиво. Вярно е, че ми отне време да я прочета, но така е с хубавите книги - давам им повече дни за размисъл и така запомням по-силно сюжета и подробностите, които иначе биха ми убегнали. 

  Обичам истории, които разказват цял един живот, истории с перспектива и развитие. Бих сравнила "Мемоарите на една гейша" с "Птиците умират сами" заради изпитанията, пред които животът изправя и двете героини, забранената любов, мъдростта, на която ги учи всеки удар на съдбата. Такива книги ми дават надеждата, че не всичко е приключило, че щастието изисква време, че най-хубавите неща се случват неочаквано. Толкова много книги оформят идеята на "Чакай и се надявай!" на "Граф Монте Кристо", че започвам да й вярвам все по-силно. 

  Различните култури и техните традиции винаги са ме привличали. Впечатлението, което ми оставя такава книга след себе си е като далечно трансконтинентално пътешествие, което може би никога няма да мога да изживея. Но и нямам нужда, защото подобни произведения изграждат ясна представа и картина във въображението ми, независимо колко е реалистична. 

  Много мъдрост има в тази книга - такава, която още дълго ще оставя асоциации върху размислите ми по различни ситуации. Благодаря ти Саюри, че ми даде още една причина да вярвам, още едно доказателство, макар и само художествено, че чудесата съществуват и те не са нищо повече от предначертаната ни съдба, която сме принудени да изживеем!

№3 - "Котешка люлка" - Кърт Вонегът 

  <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 * 21514545313... 

  Нека Goodreads говори: Първо искам да кажа, че корицата е страхотна и определено е една от любимите ми.
  Защо започнах първо с корицата? Защото е най-очевидна и не изисква размисъл, въпреки че казва толкова много.
  Това е първото произведение, с което се докосвам до творчеството на Кърт Вонегът и съм ВПЕЧАТЛЕНА. Книгата изисква "вникване между редовете", затова не започвайте да я чете през дългоочакваната почивка, каквато грешка направих аз в началото.
  Боже.. Нямам думи! Толкова много персонажи, толкова много истории, толкова много истини. Сега разбирам, че не съм единствената, която смята науката за безсмислена. Така почувствах книгата, така и я тълкувам. Всяко едно научно откритие в един момента става оръжие, евентуално за масово изтребване.
  И все пак трябва да напиша някакво резюме, а не философските си възгледи. Не съм сигурна какво точно да коментирам, защото е толкова различна от всичко, което съм чела до момента. Затова просто ще цитирам нещо, което ми направи впечатление:
"- Сър, как умира човек, лишен от утехата на литературата?
- По един или два начина. Или от окаменяване на сърцето, или от атрофия на нервната система.
- Май никой от тях не е приятен - предположих.
- Не - отвърна старият Касъл. - В името на Бога, продължавайте да пишете и двамата!"
  Съветът ми е да експериментирате с литературата. Заслужава си! 

№2 - "Ад" -  Дан Браун

 

Защото е Дан Браун, защото книгата е велика, неописуема, несравнима и задължителна за всеки уважаващ себе си природозащитник и читател. http://ina-ccessibility.blogspot.com/2013/06/10.html

№1 - "Птиците умират сами" - Колийн Маккълоу

  Напредвайки в класацията, пиша все по-малко и по-малко, защото ставам безмълвна и неспособна да опиша подобни шедьоври. Въпреки всичко съм се опитала тук - http://ina-ccessibility.blogspot.com/2013/03/6.html

-----------------------------------------------

Край! Класацията официално приключи. Всички книги публикувани в класацията съм оценила максимално в Goodreads, като за ТОП 6 бих дала и повече, ако това беше възможно и налично. Надявам се да съм Ви дала няколко идеи за бъдещи четива през 2014. Не забравяйте да експериментирате с литературата и да не се страхувате, ако неща не Ви впечатли. Един ден ще попаднете на такава, която да си заслужава. И това не се случва никак рядко - при мен цели 10 пъти за 1 година. :)

 - Ina-Ccessibility 2014 ©

 

Честита Нова година! :)

Ramble: Напоследък нямам стимул да пиша. И аз не знам защо. Може би ме е страх да споделям чувствата и мислите си, за да не ги прочете някой, който не искам. Но пък кой е казал, че мога да пиша само за чувства. Започвам годината сякаш съм изтрила всичко минало. Защото нали затова е грандиозното празнуване и блестящите фойерверки, чашата пълна с шампанско и безкрайните благопожелания - нова година, ново начало. Ще пробвам да публикувам по-често, да давам рецензии на повече книги и дори филми, да изливам малко повече чувства и идеи, да споделям мисли и открития. Да видим колко дълго ще продължи този път..

ЧЕСТИТА 2014!
Още една година приключи. Още 365 дни останаха в миналото. Дали я запомнихме с лошо или с добро, няма значение. Важното е да сме извадили поуки от всичко случващо се и да не повтаряме грешките, които може би сме допуснали. Сега е времето на дългите обещания за нов начин на живот, повече отдаденост на близките, повече спорт, по-малко нездравословна храна и т.н. Пожелавам Ви да изпълните всичките си обещания. Да осмисляте постъпките си. Да не пренебрегвате хората с лека ръка. Да живеете пълноценно. Да откривате радостта в малките неща. Да откриете тези, които Ви правят истински щастливи. Да създадете незабравими спомени и да запомните 2014, като значима година, която да топли сърцата Ви, когато евентуално имате нужда в бъдеще.

Миналата година си направих равносметка на наученото, преживяното, изстраданото и впечатляващото. Сега едва ли ще си направя такава, защото не позволих на 2013 да остане незабравима по един или друг начин. Скрита в черупката на стаята си, обградена от книги и Youtube, не се постарах да създам спомени, различни от тези с впечатленията ми върху книги. Като се замисля сега за това какво ми се случи през 2013 мога лесно да изброя тези, които ми оставиха най-силно впечатление, а може би са изключително скучни и рутинни за някой друг. Попътувах  през 2013. Не мога да кажа много, но не се и оплаквам. Няколко пъти до София, до Варна и близките градове около моя. Започнах едно страхотно приятелство, което все още изграждам, но основите са поставени. Свързвах се с много важен за мен човек, който не бях чувала от години и не се осмелих да постъпя по същия начин с друг. Спечелих конкурс за рисунка. Прочетох 45 книги. Оперираха баба два пъти. Извадиха ми сливиците. Отидох на няколко вили с класа и с приятели. Влюбих се няколко пъти (тайно разбира се, присъщо за мен). Старах се да бъде себе си по-често и да не се срамувам от това. Ха-ха.. Remarkable!

И сега стана ли време за обещанията и надеждите? През 2014 ще се постарая да живея малко повече за мига и настоящето, вместо постоянно да се терзая за последствията. Може би ще взема книжка, ако ми е писано. Ще прочета колкото книги мога. Ще уча здраво за предстоящите ми матури през 2015. Ще пътувам, ще се разхождам сред природата по-често. Ще престана да бъда скучна. И може би ще осъществя една своя мечта, ще видим коя ще бъде. :)

Общо взето, това имах да кажа. Нека се заема с нещо по-продуктивно от безсмислиците за новото начало, което определено не зависи от смяната на цифрата в календара, но трябва да зависи от нещо, нали? :)

- Ina-Ccessibility 2014 ©