вторник, 6 май 2014 г.

И така нататък...

Хубаво ще е да се извиня на себе си и на блог-а си за дето така го занемарих... Оказва се, че 2014 е една прекрасна година. Радвам се на живота, благодаря, че съм жива и оценявам възможностите, които ми се предоставят! Разпокъсана съм между уроци, подготовки за олимпиади, шофьорски курсове, рисунки, пътувания, приятелства и т.н. Надявам се не звучи все едно се оплаквам... Животът е прекрасен!

Напоследък писах много есета на всевъзможни теми. Затова и нямам сили да пиша в блога през малкото си свободно време. Може би ще публикувам някое, защото иначе просто си стоят в папка на десктопа и горките дори не могат да прашасат, а все пак някой може да оцени труда ми, нали? На 11-12-13 април бях в Хасково за националната олимпиада по философия. Не се справих блестящо, според оценката на журито, не спечелих лауреатно място, но останах наистина впечатлена - от красивия град, от интересните хора, от опровержението на някои от мислите ми. Може би достигнах до много истини, но и същевременно породих прекалено много съмнения за неща, които смятах за затвърдени в моето самосъзнание и житейска философия. Философията обаче иска да рамкира моят начин на писане и този на мислене, а аз не бих и позволила.

На 24-25-26 април бях в Сигулда, Латвия. Това се казва преживяване!!! Толкова, толкова, толкова скъп спомен ми остави всичко случило се там. Първото ми излизане извън стараната, първото ми истинско упражняване на английския език. Малко ще са прилагателните, за да изрисувам ясен образ на емоциите ми от това пътуване. Запознах се с толкова много и различни хора и в последната вечер на официалното закриване на срещата известно време просто стоях и гледах - движенията на хората, усмивките им, разговорите... Не е изгубено всичко, толкова живот има в нас, толкова сила... Не бива да се предаваме, не бива да се самосъжаляваме! Животът е прекрасен, стига да му позволим да бъде! И ако ме попитате липсваше ли ми България, ще ви отговоря така - знаех колко кратко време ще прекарам там, знаех, че може би никога повече няма да видя нито този град, нито хората, които бяха там. Затова се възползвах да изживея всичко максимално пълноценно.

Сега ми предстои още едно пътуване за друга олимпиада. Този път дестинацията е Кюстендил. Не знам какво ме очаква там - със сигурност в началото голяма доза притеснение. И това ще мине.

Радвам се на живота и греба от неговите блага с пълни шепи! Животът може да е хубав, въпреки всички предишни тъжни емоционални излияния, които публикувах тук.

Ето и малко запечатани пейзажи в случай, че обстановката ми избледнее с времето:

Сигулда, Латвия