Човешко отношение ли е извинението, или всъщност един опит да покажем на себе си, че не сме чак толкова лоши, че не сме сбъркали чак толкова много? Какво получава човекът насреща освен няколко състрадателни думи? Какво получава човекът, който е имал нужда да му бъде помогнато, но е успял да се справи сам след твоя отказ? Кому е нужно извинение за нещо вече осъществено и приключено без чужда помощ? Извинението е връх в егоизма. Човешко отношение е да живееш всеки ден така, че да няма на кого и за какво да се извиняваш. Защото извинението не е нищо повече от гузната съвест на един вглъбен в собственото си его човек.
