Пак ще започна да пиша, защото изглежда, че белият екран е единственият ми приятел напоследък. Така част от болката и напрежението, които държа в себе си изчезват.. Поне за малко. Използвам blogger, за да споделя чувствата си, с надеждата, че никой не знае коя съм.
Днес отново посетих блога ти.. Както почти всеки ден. Сега той е единствената ми връзка с теб. От там разбирам за настроенията и преживяванията ти. Напоследък обаче спря да публикуваш, но това не ми пречеше да препрочитам старото. И сега.. изведнъж.. съвсем неочаквано.. виждам нещо ново. Бях свикнала с вида на датата от последната публикация и се стреснах, когато видях различна. Честно казано сърцето ми още бие.
Прочетох написаното.. 1.. 2.. 3 пъти, за да осъзная дали надеждата, че пишеш за мен е оправдана. Звучеше ми правдоподобно, веднага мислено се поставих на мястото на "героинята", за която говориш. После се засмях на глупостта си да смятам, че все още мислиш за мен, а и последният ред.. Никога не бих го свързала със себе си. И все пак, ако не вярвах в чудеса, сега нямаше да пиша, надявайки се, че ти го четеш.
Ето ги отговорите, които мога да ти дам:
1. Не очаквам нищо, за мен всичко е една илюзия. Наистина ли е възможно да четеш душевните ми излияния?
2. Аз го разбирах по съвсем друг начин. Така повече нямаше да те натоварвам с присъствието си. Оставих те да бъдеш щастлив с тази, която те заслужава, защото не мога да ти предложа това, което тя може. Не мисля, че нестихващата ми обич и признателност са ти достатъчни. И това, което направих беше напълно съзнателно и никой не ми е диктувал какво да правя. Както вече казах, исках само да бъдеш щастлив!
3. Да, за съжаление. Но съм благодарна, защото това ме направи по-силна и ме накара да преоценя хората в живота си.
4. Така беше..
5. Явно съм загубила доверието ти, но смятам, че за 2 години израснах достатъчно. Не мога да обясня това, което изпитвам, с красивите думи, с които се старая да пиша. Страхувах се от малкия град, в който живея, от хорските приказки, от родителите си, от това, че не съм способна да ти дам цялото щастие, което заслужаваш, заради скрупулите, които ме потискат от малка и за които никога не говоря. Още се страхувам, затова с нетърпение броя месеците до завършването си. Създадох план за моя път към теб. Сигурно звучи налудничево, но имам право да опитам. Да дойда при теб и съвсем "случайно" да се сблъскаме. Това сигурно ще бъде най-хубавият момент в живота ми. И не се страхувам от провал. Поне ще знам, че съм опитала, тогава, когато съм била способна на всичко.
6. Наистина ли мислиш така? Защото сега не обещавам. Сега просто използвам любим цитат от книга "Чакай и се надявай". Чакам 2015 и се надявам да мога да ти докажа обичта си. А обичта е по-силна от любов. И наистина ли бяха всичко? Явно заглушена от бушуващите в мен чувства, не успях да чуя твоите.
Сега се усмихвам през сълзи, защото ми беше трудно да пиша така - с догадки. Колко силно съм се обсебила от идеята за теб, щом имам отговор на нещо, което дори не съм сигурна, че се отнася за мен. И сега, съборена от вълната на надежда, че си прочел написаното дотук искам да ти благодаря. Благодаря ти, че ме научи на толкова много, че беше до мен достатъчно дълго, че ме накара да разбера същността на хората и ми показа, че трябва да вярвам само на себе си. Благодаря ти за доказателството, че мога да съм щастлива и без шумна компания и фалшив имидж. Благодаря ти, че ме накара да осмисля живота си, да правя това, което обичам и да преследвам мечтите си. Сега ти си моята мечта. И както много пъти съм чувала да казват - "може все още да съм далеч, но съм по-близо от вчера!" Моля те бъди щастлив, прави това, което слага усмивка на лицето ти и споделяй от време на време, своите радости, за да мога и аз да се радвам заедно с теб. Усъвършенствай се и не спирай да дерзаеш, защото знам, че един ден ще постигнеш много повече отколкото си мечтал. Не изпитвай ненавист и разочарование към мен, защото аз тепърва имам да се доказвам, колкото и смело да звучи.
Успех! Обичам те!
- Ina-Ccessibility 2013 ©
