ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, в зависимост от впечатлението, което са оставили у авторката.
"Хиляда сияйни слънца" - Халед Хосейни
Не знам какво става напоследък – дали прекалено много ми
липсваше четенето и по тази причина всички книги са ми инересни, или просто
наистина попадам на много добри попадения! Още едни пет звездички за третата
книга от лятото! Още една история, която ме разтърси, накара ме да чувствам и
изгради у мен впечатления, които украсиха представата за борбеността на жените
създадена от „Не без дъщеря ми” и сериала „Клонинг”.
- Първи впечатления:
Авторът беше препоръчан на майка ми, а специално „Хиляда
сияйни слънца” бе препоръка от приятелка. Имах подозрения, че ще бъде подобна
на „Не без дъщеря ми” и тъй като тези сюжети са ми особено интересни, реших да
избера нея за следващо свое четиво. Имам и другите две книги на автора в
библиотеката си, но тази предизвика най-голям интерес у мен.
- За автора:
Не знам почти нищо за него освен написаното като послеслов в
края на книгата. Очевидно отдаден на каузата да помага на бежанци, Хосейни
избира още един успешен начин, чрез който да докосне сърцата на хората – чрез дарбата
си да пише.
- Сюжет:
Мариам и Лайла – две коренно различни жени, представени пред
предизвикателството да делят общ покрив по принуда. Премеждията, които ще ги
сполетят описват ислямската култура по най-тежкия, но истински начин, като
представят пред читателя един свят, иначе дълбоко скрит под бурката (фереджето) на обикновената домакиня.
- В процес на четене:
Мариам винаги ми е била любимка. От самото начало
безмълвната й тъга, превърнала я по-късно в силна и справедлива жена, ме накара
да я определя за свой любим герой в произведението. Като, че ли Мариам изживя
най-много болка в това произведение – загуби майка си, обвинява се за смъртта й
през целия си живот, не получи обичта на баща си, омъжи се не по свое желание,
не успя да има своя рожба, която да й бъде утеха и накрая понесе наказание за
смелостта си. Сякаш Мариам беше двигател на цялото произведение, а накрая не
получи възмездие – дори не успя да прочете писмото от баща си. Не я упреквам за
студеното държание към Лайла в началото. Все пак тя искаше да има нещо свое,
нещо, което колкото и да я тормозеше, не усещаше заплаха, че ще изгуби.
Лайла от своя страна намери щастието. Тя имаше що годе
прилично детство, изпълнено с обичта на баща си и, ако не тази на майка си, то
поне имаше и двамата родители до себе си. Успя да намери любовта в своя
най-близък приятел , не чувстваше вина за загубата на родителите си и в крайна
сметна реши, че е по-изгодно за нея да се омъжи за Рашид, които прави женитбата
им по нейно желание. Когато пратеникът на Рашид обяви смъртта на Тарик, изпитах
първата силна емоция, която ми даде книгата. Как така мъртъв? Не е възможно?
Какъв е смисълът? За какво ще се бори Лайла? За какво ще й бъде свободата, ако
той е мъртъв? В перфектната любовна история, която си представях, двамата щяха
да се търсят цял живот и накрая щяха да избягат. В този сюжет обаче не
участваше Залмай. Е, така или иначе, Тарик се върна от мъртвите и то по
най-неочаквания, но естествен начин – появи се пред вратата й все едно никога
не е заминавал.
Избързах с развитието на действието, а искам да се върна на
още една потресла ме с жестокостта си сцена –тази, при която Рашид заключи
двете си съпруги както и Азиза, държа ги гладни, жадни и без слънчева светлина
като назидание за волността, която са си позволили – да избягат. Бях почти
сигурна, че някой ще умре в тази ситуация – вероятно Мариам или Азиза. Не се
случи така, но това беше още една от причините да се възхитя на непредвидимостта
на произведението.
Оставянето на Азиза в сиропиталище беше мъчиелно и за мен
самата, тъй като тя най-силно наподобяваше силата на характера на Мариам.
Разговорите, по време на свижданията ме накараха да й се възхищавам. Така и
обаче не разбрах какво наистина се е случило там. Какво е предизвикало
заекването й, какво я е наплашило и защо не го сподели с Лайла, която така и не
попита.
Рашид е мъртъв. Да. Подобаващ край за безхарактерен герой.
При него съществуваха само две неща – побоища почти до смърт и побоят
предизвикал собствената му. Подходящ край за него. Едва ли би осъзнал или
поправил грешката си, ако героят му бе останал жив.
Смъртта на Мариам беше като живота й – тиха и въздействаща,
без много подробности, но с достатъчно предизвикана емоционалност у героите.
Направи ми впечатление човечността на талибаните, които сякаш бяха променили
образа си за нейната смърт – първо съдята, после и надзирателя в камиона, който
я извозваше до стрелбището.
Главоболието на Тарик ме беше уплашило до степен, при която
си мислех, че той ще бъде поредния смъртен случай в произведението. Е, не се
оказа така.
Писмото от Джалил хан, видео касетата с Пинокио и
завещанието за Мариам, трябваше да бъдат предадени на самата нея. Това, че Лайла
получи щастие, любов и единственото останало на Мариам от баща й ме разочарова.
Изненадващо завърших книгата на 11 септември и в последните
няколко страници открих параграфи за атентата – таматично съвпадение.
Като заключение бих казала, че книгата е изключително въздействаща, запознава читателя с исторически факти, с реалността на една съвсем различна култура, с предизвикателството да бъдеш жена в арабския свят и смелостта да извоюваш щастие и свобода.
- Други становища:
- Крайна оценка на книгата: ★ ★ ★ ★ ★- 5/5
- Ina-Ccessibility 2015 ©
