5 rules of happiness:

Аз съм.. просто момиче!

Въодушевих се от снимка публикувана в страничката на "Things as they are" във facebook. Ето какво пишеше:

I'm just a girl.

I love being called pretty, but I'll never believe it.

I'm not always right, but I hate admitting I'm wrong.

I'm almost always smiling, but it's not always real.

I can be read like an open book, but hide so much.

I work hard at things, but don't always get what I deserve.

I'm just a girl.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Аз съм просто момиче.

Обичам да ми казват, че съм красива, но никога няма да го повярвам.

Не винаги съм права, но мразя да признавам, че греша.

Почти винаги съм усмихната, но не винаги истински.

Мога да бъда прочетена като отворена книга, но крия много.

Работя усилено върху повечето неща, но не винаги получавам заслуженото.

Аз съм просто момиче.

А ти описваш ли се като "..просто момиче"? :)

- Ina-Ccessibility 2012 ©

Не мога аз безкрайно, да те обичам тайно..

ВВС№3 - "Вината в нашите звезди" - Джон Грийн

ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, по начина, по който авторката на блога ги е изживяла и в зависимост от впечатлението, което са оставили у нея.

 "Вината в нашите звезди" - Джон Грийн

• Първи впечатления:

Всеки втори booktuber говори за страхотния Джон Грийн и уникалните му романи. Не съм от хората, които харесват книги написани за времето, в което живеем и проблемите на хората, каквато е тази. Когато чета книга, обичам да се пренасям в друго измерение или век, не просто в друг континент или държава. Но след като видях, че книгите на Грийн не са преведени на български ми стана много по-любопитно - нали знаете, че неизвестното е най-интересно. И така търпеливо чаках около 2-3 месеца, когато един ден, отваряйки facebook-a си намерих публикация от "Егмонт" за току що преведения роман. Не мога да ви опиша колко бях щастлива и веднага я поръчах. Направи ми впечатление, че корицата е същата като американската, което рядко се случва на българските читатели. Книжката не е много обемна - 287 страници + доста едър, но изключително приятен шрифт.

• За автора

Джон Грийн е 35 годишен американски автор и влогър в youtube. Има издадени 6 книги и е най-продаваният автор според "Ню Йорк Таймс".

• Сюжет

- Казвам се Хейзъл. На шестнайсет. Рак на щитовидната жлеза с метастази в белите дробове. Чувствам се добре.
Така описва себе си главната героиня при първото си посещение в групата за взаимопомощ на раково болни младежи.  Тя обаче не харесва групата и я посещава само заради желанието на родителите си. Утеха намира единствено сгушена в леглото си, гледайки "Следващият топ модел на Америка" или четейки книгата на Питър Ван Хутен - "Всевластна скръб". Но групата за взаимопомощ й дава много повече отколкото очаква. Там тя се запознава с Исак и неговия приятел - Огъстъс. Споделяйки трагедията на живота си те стават изключително близки приятели, особено с Огъстъс. Какво и дава и какво отнема това безценно приятелство, разберете в книгата.

• В процес на четене

Бих желала да ви предупредя, че книгата е доста тежка. Сложността на състоянието, борбата за живот, желанието за сбъдване на мечта - всичко това е примесено с хуморът на тийнейджърите, които отказват да се предадат. Огъстъс определено бе любимият ми герой. Смелостта, търпението, надеждата и отдадеността му към Хейзъл повлияха и на мен. Тази трагична романтика, описана на английски като "It all felt romantic, but not romantic.", която така и не намерих в българския превод, ми даде повод за размисъл. Примерът с Моника - приятелката на Исак, която го изоставя, когато той губи зрението си, поставя тази линия между хората, които колкото и да искат да помогнат на останалите не биха се справили така добре, както тези, които са изпитали същото на свой гръб. Една от любимите ми сцени определено бе тази на импровизираното "унищожаване" на колата на Моника със сурови яйца. Но може би Моника не бе най-малко любимата ми героиня. Може би героят на Питър Ван Хутен ми бе най-малко любим, защото заслепен от своята болка, не успя да види болката на останалите. По книгата може да се размишлява много. Но не защото е написана с безценни мъдлости и поучения, а защото е истинска и показва незабелязаната, от повечето хора, реалност.

• Други становища

 

• Крайна оценка на книгата - ★ ★ ★ ★ ★- 5/5 

- Ina-Ccessibility 2012 ©

Без заглавие

You can't expect me to be fine..

Дадох ти любовта си назаем, но ти я пропиля. 

Не очаквай да бъда добре, но и не очаквам да те е грижа.

 

Грешките на невежото мислене

Вдъхнових се да попиша малко, защото нали за това ми е тоя блог.

Ще пиша за собствените си грешки - нещата, които съжалявам, че направих.
Няма да споменавам имена, ще го нарека ТОЙ.

Та ТОЙ беше страхотен приятел, по-големия брат, който никога не съм имала. Чувствах го близък и смятах, че мога да му споделя всичко. Не е толкова трудно да изградиш доверието си над даден човек. Трудното е да задържиш това доверие и приятелска обич да не се превърне в любов, тъй като другата страна не винаги може да ти отговори по същия начин. Защото никой не може да обича насила, колкото и да ни се иска, колкото и да смятаме че на нашата любов трябва да бъде отвърнато. Ами не. Никой не е длъжен да си купи краставици на пазара точно от твоята сергия, въпреки че ги предлагаш с ентусиазъм (съжалявам за странното сравнение, струва ми се правдиво!)

И моята огромна грешка е, че позволих чувствата си да надделеят над приятелството. Позволих си заради собствената си несгода да обвиня друг за нейното зачатие. И това беше глупаво и все още съжалявам. Всеки ден. Но дали някога ще си го призная? Да знам, че не мога да ГО направя щастлив, но да ГО искам, за да бъда аз щастлива. Малко повече от егоистично.

Не знам дали е за добро или за лошо, че хората като мен се променят. В единия вариант все още щях да съм на същия си акъл и да живея в блаженото си невежество. В другия, когато прозрях що за глупачка съм, започвам да се обвинявам и всички тези мисли да ме изяждат отвътре.
Знам, че не мога да променя нищо. Не мога да изскоча след почти година и да се направя, че нищо не е станало.

Мисля си колко хубаво щеше да бъде да натисна бутончето "деблокирай" и да започна да МУ разказвам какво ми се върти в главата. ТОЙ да оспори твърдението ми. Да се замисля дали наистина е прав и след като осъзная, че ТОЙ всъщност никога не греши да му призная колко много научавам от НЕГО всеки ден.

Дори и да ГО обичам, няма да му натрапвам чувствата си и и да ГО обвинявам за no responsе-a им. Просто ще чакам и ще се надявам, един ден когато ще мога да му осигуря това, което е необходимо от мен, ТОЙ да си спомни добрата ми старана и да разбере, че грешките, които направих са били породени от зеления ми мозък и ослепяването след първото чувство на любов.

Един ден, може би.. някога. Дотогава ще чакам и ще се надявам.

- Ina-Ccessibility 2012 ©

Чакай и се надявай!

- Ina-Ccessibility 2012 ©