24.12.2013

"Бях толкова потисната, че дори господин Арашино май забеляза това и ме изпрати да купя игли от един магазин на трийсетина минути от къщи. На връщане, докато вървях край пътя под лъчите на залязващото слънце, едва не ме прегази военен камион — единствения път, когато бях най-близо до опасността да бъда убита. Едва на другата сутрин забелязах, че хороскопът ме предупреждаваше да не пътувам в посоката на Плъха, тоест точно към въпросния магазин. Бях гледала само за знак, свързан с председателя, и не бях обърнала внимание на предупреждението. Преживяното ме накара да разбера колко опасно е да се втренчваш само в нещо липсващо. Ами ако в края на живота ми ме очакваше прозрението, че всеки божи ден съм търсила един мъж, който никога не би дошъл при мен? Каква непоносима мъка би било да проумея, че всъщност никога не съм усещала вкуса на храната, че никога не съм видяла местата, в които съм била, защото дори когато животът си е вървял, аз съм мислила само и единствено за председателя. Но ако престанех да мисля за него, що за живот щеше да е моят? Щях да съм като танцьорка, от дете репетираща за представление, което никога няма да изнесе."

- Артър Голдън, "Мемоарите на една гейша"

15.12.2013

"Никога не си бях давала сметка колко тясна е взаимовръзката между нещата. Не става дума само за зодиакалните знаци. Ние хората сме просто част от нещо много по-голямо. Крачейки, може би убиваме бръмбар или просто допринасяме за промяна във въздуха, така че някоя мухичка се оказва на място, където иначе никога не би попаднала. И ако си помислим за същия пример, само че ние сме в ролята на насекомото, а огромната вселена — в нашата роля, съвършено ясно е, че всеки ден сме под влиянието на сили, върху които можем да влияем колкото клетият бръмбар върху стоварващ се отгоре му гигантски крак. Какво да правим тогава? Трябва някак да разберем движението на вселената около нас и да определим времето за действията си, така че да не се борим с теченията, а да се движим по тях."

- Артър Голдън, "Мемоарите на една гейша"