Мактуб

 Отдавна искам да си татуирам нещо, но чаках, за да намеря най-подходящото. Не се водя от импулсивни действия за перманентни решения. 

Отново започнах да гледам Клонинг. Хубавият бразилски Клонинг (O Clone) от 2001. Филмът на детството ми. Някой ще каже, че това е поредната сапунка, но за мен не е. Гледала съм достатъчно сериали през живота си, за да мога да различа тази от останалите. Тя за пръв път ме запозна с една различна култура през една крехка моя възраст, когато оформях характера си. Благодарение на сблъсъка на разбирания във всеки епизод, осъзнах различията между хората. И колкото и строги да изглеждат техните повели, ми се струват смислени.

Според тях например трябва да си красив вкъщи - за семейството си, мъжа си, а не когато излезеш на улицата сред непознатите. Не е ли така? Когато сме вкъщи обличаме старите си дрехи, оставяме косата си на произвола на съдбата, не си помисляме за грим. Но щом излезем на улицата сме ослепителни. И за кого? За кого, когато най-скъпите ни хора са вкъщи?

При нас любовта се ражда и умира от съвместното жителство. При тях тя се ражда с него. Напълно непознати споделят живота си и с времето чувствата им се раждат и остават на мястото си за много по-дълго време.

Харесвам и чувствената музика, и отдадеността на Бога. Обичаите и предаността един към друг. Ако хората се прераждаха, в предния си живот съм живяла в Мароко. Вчера започнах да планирам пътуването си до там и един ден ще го осъществя.

Следващата ми, изискваща по-малко средства цел, е татуировката "Мактуб". Мактуб - било е писано. Толкова много значи тази дума за мен, толкова е красива и загадъчна. Знам, че с нея ще бележа тялото си! Сега ми остава само да определя къде. И това ще ми отнеме време, но поне ще съм сигурна в решението и няма да съжалявам за него.

А, и още нещо. Винаги съм искала да напиша книга, но обикновено знам началото и края и не мога да разтягам 300 страници лукуми между тях :D. Вчера пробвах да запиша половин епизод, с всяка реплика и описание на героите. Мисля, че ако напиша някога книга, тя ще е тази. Друг е въпросът, колко време ми отнема, предвид броя на епизодите. Но всичко с времето си и, разбира се, ако е било писано! :)

Дано всичко при теб е наред, а ако не - възможно най-скоро да се подобри!   

- Ina-Ccessibility 2013 © 

Обратно към спомена.. с шепа надежда

Дали наистина се случва,
или съм заблудена от поредната измама?
Надеждата в съзнанието ми се отключва
и пред мен разкри се нова панорама.

Отдавна спрях да се надявам.
Започнах дните да броя до свободата.
Тогава сърцето ти да завладявам,
дори и да изглеждам глуповата.

Щеше да е с тебе срещата случайна.
И се надявах да не се усъмниш,
въпреки подготвената хубост омайна,
че съм планирала всичко, когато опитвал си се да спиш.

Оказва се перспективата погрешна,
по релси планът не върви..
Душата ми остава безутешна,
сърцето продължава да кърви.

Странно подредила ме е съдбата,
мисълта ми все покрита е с мъгли
и обичта към теб е прокълната,
да бъде силна дори и да боли.

Няма смисъл да се чудя,
мисълта за теб е сладко-кисела.
Ако още съм способна нещо в тебе да събудя,
Не се съмнявай - зовът към тебе е "Ела!".

Дали този път ще бъде лесно?
Дали ще бъдем щастливи с теб сега?
Или от скрупулите потиснато гротескно
бъдещето осеяно ще е с тъга?

Въпросът мой пак без отговор остана,
но надявам се да го науча.
Ако от теб не бъде фразата мечтана,
края на страданието си да получа.

 - Ina-Ccessibility 2013 ©

Лятна депресия

*** Пример за мислите на един тийнейджър ***

Ставаш от сън, вземаш си душ, закусваш. 

Осъзнаваш, че е лято, а ти нямаш планове като тези на останалите ти приятели.

Толкова много чака тази ваканция, а сега какво - нямаш идея какво ще правиш. 

Едва ли ще отидеш на море, нямаш баба и дядо на село, не харесваш тялото си, за да ходиш на басейн. 

Включваш компютъра и гледаш кой е онлайн. 

Питаш приятелите си дали искат да излязат на разходка с теб, но се оказва, че вече всички имат планове. 

Влизаш в YouTube и гледаш прекрасния живот на останалите - нещата, които са си купили, местата, които са посетили. 

Това те кара да се чувстваш зле, затова отваряш Facebook. 

Гледаш най-новите публикации - обвързана двойка, любовно послание, морски пейзаж, снимки от събиране на компания. 

И това не ти харесва, защото тези в YouTube са от Америка, Англия, Австралия.. имаш оправдание защо техният живот е по-различен. А тези във Facebook живеят в твоя град, посещават твоето училище, познават твоите приятели. 

Ставаш от стола и лягаш на леглото.. започваш да се самосъжаляваш. 

Животът ти не струва, приятелите ти не те разбират, семейството не те обича достатъчно, отново си нямаш гадже и се питаш защо ли изобщо съществуваш? 

Какъв е смисълът на живота?

*** Изход от ситуацията ***

Винаги има изход! Всеки има право да бъде щастлив!

Не е задължително всеки ден да си в мола, за да имаш усмивка на лицето си.

Не е задължително да имаш гадже, за да имаш самочувствие е себеуважение.

Не е задължително да правиш това, което правят останалите, за да осмислиш живота си.

Ти имаш свой път, различен от този на останалите.

Открий нещата, които ти доставят удоволствие и са изход от тези, които те натъжават.

Глупаво е да виждаш, че страдаш и да не правиш нищо по въпроса.

Поднови старите си и забравени приятелства. 

Спомни си за нещата, които преди ти доставяха удоволствие.

Открий магията на книгите - намери подходящата за теб.

Намери интересен филм, който ще те накара да се смееш.

Започни сериал, който ще те накара да се замислиш и ще ти бъде интересен, за да му отделиш време.

Опитай да сготвиш нещо, дори накрая да е пълен провал.

Размести мебелите в стаята си или добави нови декорации. 

Нарисувай нещо, напиши есе.. излей чувствата си върху бял лист.

Разходи се из природата, намери си усамотено място - лично твое.

Радвай се на живота и игнорирай пречките за осъществяването на това щастие.

Не се самосъжалявай. Никога! 

Разчитай на себе си, бъди собствения си герой!    

 (В краен случай - направи се блог и пиши глупости като мен! :D)

 - Ina-Ccessibility 2013 ©