неделя, 20 октомври 2013 г.

Попът, даскалът и кметът

Замисляли ли сте се, че често пъти учителят е по-важен дори от предмета. Понякога учиш системно и съвестно само заради уважението, което изпитваш към учителя, не заради интереса към науката. Понякога любимият ти предмет става толкова ужасен заради учителя, че ти се иска да не влизаш в час. Рядко се случва да си съвпаднат, и любовта към учителя и любовта към предмета, но не е изключено. Поне при мен.

Важен е подхода. Важно е и вниманието, което обръщаш на ученика. Наясно съм, че когато преподаваш на 120, че и повече ученици, нямаш възможност да се интересуваш от мнението и свободното време на всички. Знам, че учителят също си има личен живот и битови проблеми. И точно затова, когато ти отдели малко повече внимание от това, което отделя за останалите, се чувстваш толкова специален.

Така или иначе, когато респектираш даден учител, той няма как да не го забележи и не би отговорил по-различен начин (надявам се и слава Богу, че не съм срещала различен.) Друг е проблемът с асоциациите с предишни ученици. Аз специално се старая да бъда резервирана, за да може поведението ми да не е натрапчиво, ласкателно, угодническо. Никога не бих си позволила да разпрегръщам учителка или да я обсипя с хиляди комплименти, нито пък да изразя особената си привързаност към нея. Говоря общо, но не знам защо асоциацията с тази професия винаги е жена. Та с учител също не бих си го позволила! :D

Красива е тази професия, защото изисква много маневриране между различните, но още неизградени характери. Изисква и прекалено много отдаденост, която ако липсва винаги си личи. Не всички учители намират съгласието и разбирателството у своите ученици, но това не е заради способностите им на преподаване, а заради способностите на учениците за съсредоточаване. В моя клас процентът на тези, които смятат част от предметите за безполезни и непотребни, е висок. Шансът такъв ученик с ограничено и централизирано мислене да прояви интерес и почти нулев.

Скъпи мои учители,
Благодаря за търпението и вниманието, отдадеността и съпричастността. Винаги търся положителното и доброто у хората и съм го намерила във всеки от Вас. Разбира се, че харесвам едни повече от други, но това не означава, че оспорвам или съпоставям компетентността Ви. Тази учебна година започна с огромно противоречие у съучениците ми за това кой трябва да ни преподава и кой не. Гледайки проблема от всички страни, не съм недоволна. Изпитвам малко радост и малко тъга относно промените, но в крайна сметка винаги съм била привърженик на различното мислене и различните гледни точки. Така че в този случай съм толкова удовлетворена, колкото и ощетена. Радвам се, че имам възможността да съм с такива, с които трябваше да се разделим миналата година, но ето че новите разпоредби отново ни срещат, за което съм изключително доволна.

Ако имах възможност да говоря с Вас, по-дълго, по-обстойно, по-искрено, колко много можех да науча и колко много можех да Ви покажа.
- Ina-Ccessibility 2013 ©