Усещам болка.. тежест.. от двете страни на сърцето.. или може би малко по-надолу от него. Не мисля, че е сериозен здравословен проблем. По-скоро е това, което наричат душа.
Тя иска да излезе и да преследва мечтата си.. колкото и да е далеч от нея. Да тича километри, да пада и отново да се изправя, като героя от книгата, която чете в момента.
Знае, че е по-добре да не си припомня, но въпреки това го прави. Отваря старата хронология и чете.. и кара тялото, на което принадлежи, да плаче. То усеща липсата, чувства я. И въпреки болката, оставя душата да го изгаря отвътре. Не желае да я направи щастлива. Защото, ако тя е щастлива, много хора няма да бъдат. И затова си остава, в своя свят, изпълнен със спомени и мечти, неизвестност и надежда.
Дали плановете ще се осъществят или провалът ще е налице, както повечето пъти? Въпрос без отговор, от който ги заболява още повече. И душата. И тялото.
Но те чакат.. чакат и се надяват, както страдалческата им философия ги научи. Чакат времето да дойде и се надяват да бъдат щастливи.
- Ina-Ccessibility 2013 ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар