Чувството да си жив

Не знаех, че излизането на терасата вечер доставя толкова голямо удоволствие. Тъмнината бе погълнала всичко наоколо, освен сградите - озарени в жълти тонове. Целият град се разкриваше пред мен - малък и в същото време - величествен. От някое заведение се чуваше жива българска музика с акомпанимент на китара. Времето беше перфектно - нито топло, нито студено, а просто съвършено. Вятърът разпиляваше косите ми леко, като милувка от любим човек. Не знаех, че толкова лесно мога да открия вдъхновение за нещо по-поетично. Не се случи нещо специално, просто исках да запазя този красив момент, за да си спомням огромната радост от малките неща. Когато баща ми излезе и се облегна на парапета до мен, успявах да виждам профила му с периферното си зрение. Тогава, за мен пейзажът стана незабравим. Бях щастлива. Знаех, че това е чувството да си жив.

- Ina-Ccessibility 2013 ©