ВВС№7 - "Грозните" - Скот Уестърфийлд

ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, по начина, по който авторката на блога ги е изживяла и в зависимост от впечатлението, което са оставили у нея.

"Грозните" 

• Първи впечатления:

Книгата е доста популярен избор за четиво сред потребителите в YouTube. Срещала съм я неведнъж сред любими заглавия. Не бях запозната със сюжета. Видях, че я има преведена от ИК "Пан" на цената от 10,90лв., която изглежда впечатляващо на фона на 18лв. за "Вечната Амбър" например, затова реших да я поръчам. Поръчката пристигна малко след Нова година, но все предпочитах да прочета нещо друго, тъй като може би не бях в настроение за юношеска фантастика. Сега се спрях на тази книга.. и аз не знам защо. И май пак не бях в настроение. Просто очаквах друга книга да излезе на пазара и оставаха няколко дни, които не исках да пропилявам без да чета, а останалите от списъка ми бяха доста обемисти.. Нещо такова се получи..

• За автора:

Скот Уестърфийлд е роден на 5 май 1963г. в Тексас, САЩ. В творчеството му присъстват 5 романа за възрастни и две юношески поредици. "Грозните" се превръща в хит през 2006 - година след издаването си като набира множество почитатели от цял свят и има перспективата да бъде адаптирана във филм.

• Сюжет:

Толи живее в бъдещето, когато всеки нормален е грозен. Всеки навършил 16 години бива подлаган на пластична операция. Тя не променя просто формата на носа. Всичко кости биват изпилявани до необходимите им размер и форма. Кожата бива подменена със съвършено нова. Ръстът бива променен, за да е достойно подхождащ на един красив. Освен всичко това хората биват имунизирани срещу болести, преждевременно остаряване, проблеми с очите и много други. Единственото им задължение след това е да се забавляват. Приятелите на Толи, с няколко месеца по-големи от нея, вече са претърпели операцията и тя се чувства сама, тъй като на грозните е забранено да се срещат с красиви. Толи брои дните до операцията си и вече дори започва да си представя как би изглеждала. Съвсем случайно обаче тя се запознава с Шай. Тя е по-различна от останалите. Не очаква рождения си ден с нетърпение. Смята, че е красива по-начина, по който изглежда сега. Толи не подозира нищо, докато Шай не й признава, че смята да избяга. Властите разбират за изчезналото момиче и карат Толи да я открие. В противен случай няма да я "превърнат в красива".

• В процес на четене:

Книгата беше написана много добре. Авторът има способността да пише, просто сюжетът му не ми хареса. Прекалено скучни започнаха да ми стават тези фантастични светове и наличието на някакъв таен, отделен свят, неподчиняващ се на законите, каквито има например в "Скитница" на Стефани Майър, "Делириум" на Лорън Оливър и може би някой друг, за който не се сещам в момента. Отне ми седмица да прочета книгата, като постоянно се насилвах, за да приключи по-бързо. Прекалено много време отне достигането до паралелния свят - "Мъгла" и пребиваването там. Героите не бяха добре описани, затова не можех да си представя "грозотата" им напълно. Имаше отделни места, където се обясняваше за "голям нос", "кривогледство", "прекалена слабост", но нищо конкретно. За съжаление бях щастлива, когато приключих с последната страница. Не мисля, че имам какво повече да кажа.

• Други становища:

• Крайна оценка на книгата: ★ ★ ☆ ☆ ☆- 2/5 
  
   - Ina-Ccessibility 2013 ©

"Чакай, чакай! За къде бързаш?"

Разходката ми до "Хеликон" днес, ме награди с нова придобивка. "Невидимите кризи" на Георги Господинов. Чета си аз.. и не е това, което очаквах, но има нещо в нея, което ми направи дълбоко впечатление и ме накара да направя няколко съзнателни връзки, за да обоснова становище и сега да се опитам да го представя пред въображаемата аудитория на блога ми.

"Харесвам историите за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат." казва Господинов.

В това забързано ежедневие, което не ни предлага нищо ново и необичайно, но ни отнема изключително много време дори за рутината, имаме нужда да спрем и да изчакаме душите си. Когато започнем да виждаме и другия изход на ситуацията, не просто меланхолично да приемаме утвърдения, тогава душата ни е настигнала. 

Много по-бързо и лесно е да изгледаме филм, пред това да прочетем книга. Дори в някой случаи далеч по-евтино, предвид наличието на пиратски сайтове и евтини билети за кино. Давайки на една история само два часа обаче, просто преминаваме през нея, без да я усетим. А дори и да я усетим, усещането бързо отминава. Значението е може би като на пролетния дъжд в една песен - "плисна в миг и отшумя". Тогава тялото върви напред, а душата вика: "Чакай, чакай! За къде бързаш?"

"Четящият човек е красив" казва Георги Господинов. Красив е защото е съпреживял. Тялото върви по начертания си път, сблъсква се със своите проблеми и пренебрегва чуждите. Душата излиза от границите на достижимото, изостанала, опитвайки се да достигне отново плътта, но по пътя си среща проблемите на останалите и се въплъщава в тяхната история.

И този път не Господинов, а Айнщайн е казал: "Логиката ще те отведе от точка А до точка Б. Въображението ще те отведе навсякъде!"   

 - Ina-Ccessibility 2013 ©