2013 беше страхотна година, ако не от друго, то поне от страна на четенето. В началото на годината си бях поставила предизвикателството да завърша 30 книги, а ето че сега се оказаха 45. Което означава, че съм преизпълнила предизвикателството си! Горда съм със себе си!
Сега ще говоря за тези, които ме впечатлиха най-много, а ще оставим тези, които ме разочароваха (защото имаше и такива) за друг път. И така, ето го ТОП 10 на 2013:
№10 - "Аз преди теб" - Джоджо Мойс
Резюмето ми от Goodreads: Трудно се пише резюме на
такава книга. Не съм сигурна дали ще мога да изразя чувствата си от нея,
без да засегна някой аспект, който би попречил на бъдещ читател да се
наслади на четивото изцяло.
Ако очаквате това да е поредната сълзлива драма, ще ви разочаровам. Джоджо Мойс е обърнала внимание на всеки детайл, който прави книгата различна и неповторима. Любовта, разбира се, е неизменна част от романа, но не по начина, по който сме свикнали да я виждаме. Любов, основана на дълбоко и искрено приятелство, любов, която няма цел, защото няма бъдеще. Безкористността на чувствата ми приличаше изключително много на "Красавицата и звяра" и "Вината в нашите звезди". Борбата, която главната героиня води със себе си и със съдбата би била непосилна за повечето хора. И въпреки всичко изглеждаше толкова естествена и реална, че е трудно да не станеш съпричастен и да не бъдеш докоснат от тази история.
Стилът на писане на Джоджо Мойс е прекрасен, както и превода, който не знам до каква степен е повлиял на книгата. Животът на героите, описан в 400 страници, откроява почти всеки аспект на връзките между хората - приятелски, семейни, любовни.
По подходящо заглавие произведението не би имало, макар и да ми изглеждаше нетипично в началото. Ако се замислите накрая, кой е най-големият егоист сред замесените персонажи, ще откриете, че всички са.
"Аз преди теб" ще ми остави едно прекрасно чувство още дълго, въпреки всичко. Малки неща, свързани с едно определено насекомо, бяха толкова красиви, че ми направиха може би най-силно впечатление, въпреки че не бяха толкова съществени за сюжета.
Страхотна книга, препоръчана от страхотен човек! :) Благодаря за прекрасните мигове, които ми бяха подарени, четейки "Аз преди теб"!
Ако очаквате това да е поредната сълзлива драма, ще ви разочаровам. Джоджо Мойс е обърнала внимание на всеки детайл, който прави книгата различна и неповторима. Любовта, разбира се, е неизменна част от романа, но не по начина, по който сме свикнали да я виждаме. Любов, основана на дълбоко и искрено приятелство, любов, която няма цел, защото няма бъдеще. Безкористността на чувствата ми приличаше изключително много на "Красавицата и звяра" и "Вината в нашите звезди". Борбата, която главната героиня води със себе си и със съдбата би била непосилна за повечето хора. И въпреки всичко изглеждаше толкова естествена и реална, че е трудно да не станеш съпричастен и да не бъдеш докоснат от тази история.
Стилът на писане на Джоджо Мойс е прекрасен, както и превода, който не знам до каква степен е повлиял на книгата. Животът на героите, описан в 400 страници, откроява почти всеки аспект на връзките между хората - приятелски, семейни, любовни.
По подходящо заглавие произведението не би имало, макар и да ми изглеждаше нетипично в началото. Ако се замислите накрая, кой е най-големият егоист сред замесените персонажи, ще откриете, че всички са.
"Аз преди теб" ще ми остави едно прекрасно чувство още дълго, въпреки всичко. Малки неща, свързани с едно определено насекомо, бяха толкова красиви, че ми направиха може би най-силно впечатление, въпреки че не бяха толкова съществени за сюжета.
Страхотна книга, препоръчана от страхотен човек! :) Благодаря за прекрасните мигове, които ми бяха подарени, четейки "Аз преди теб"!
№9 - "Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак
Така и не успях да напиша пълно ревю на книгата. Прочетох я през Юли и сега може би много детайли ще ми убягнат. В Goodreads съм написала само: "Нямам думи в момента.. Може би след като прогоня тъгата от сърцето си, ще успея да опиша тази наистина гениална книга." Книгата е наистина гениална!
Втората Световна война е период, с който всички сме запознати малко или много. Повечето литература, която разказва историята на това време е свързана със страданията на евреите и тяхната гледна точка. Такава например е "Задната къща" на Ане Франк. "Крадецът на книги" обаче показва живота на германците по това време. На едно обикновено семейство, което не иска да воюва срещу човешкия род. Историята на едно момиче с прекалено трудно детство. Едно момиче изградило характер на голям човек в прекалено ранна възраст. Момиче оценяващо силата на думите, книгите, приятелството. Момиче с ценностната система несъответстваща на тази на повечето си сънародници. Момиче с философия за живота и несигурно бъдеще.
Маркъс Зюсак пише невероятно и стана любим мой автор. Героите са толкова истински, че няма как да не чувстваш и страдаш с тях. Развитието на историята е плавно, но значимо. Нямам търпение да изгледам филма по книгата, защото изглежда впечатляващ и трейлърът ми напомня за August Rush. Мислейки за книгата след 6 месеца, осъзнавам, че Зюсак и неговата Лизел трябва да станат част от учебния материал. Книгата има способността да учи на история, човечност, приятелство, отдаденост и обич.
№8 - "Рубинено-червено" - Керстин Гир
Пълното ми резюме можете да видите тук - http://ina-ccessibility.blogspot.com/2013/02/5.html "Рубинено-червено" бе една от малкото, които прочетох без да съм чула препоръки от някого или високи оценки. Видях я в сайта на "Хеликон" и единственото, което ми бе познато бе заглавието, а това, което ме привлече - корицата със сигурност! Много забавна и увлекателна, лека и интригуваща.
№7 - "Цифрова крепост" - Дан Браун
Класация без Дан Браун? Няма как да стане! "Цифрова крепост" е една от по-малко известните книга на Дан Браун и не толкова обичана. Не разбирам защо? Книгите на автора може да изглеждат идентични за някои.
В моя случай обаче, когато една книга ти е любима, героите са те впечатлили изключително силно, сюжетът и начина на писане са били невероятни (визирам "Шестото клеймо") няма как да не искаш да прочетеш нещо подобно и да не му се насладиш. Мога да чета Дан Браун до края на живота си и няма да ми омръзне, защото колкото и да са подобни книгите му, всяка блести със своя светлина, всяка ми разкрива нови интересни факти и действието ме завърта, в своята "центрофуга", с която не мога да се боря. Няма да пише повече, освен следното - ако харесвате книгите на Дан Браун - прочетете я, ако не - недейте, ако никога не сте се докосвали до творчеството му - можете да започнете с тази, както и с всяка друга.
№6 - "Къде си, Аляска?" - Джон Грийн
Навлизаме в книгите, които неслучайно се озоваха в листа, освен на любимите ми през годината, и на тези като цяло - All time favorite books.
Пълно резюме и впечатления - http://ina-ccessibility.blogspot.com/2013/06/9.html. И сега препоръчвам книгата на приятелите си, защото знам, че ще ги впечатли, ще й се насладят и ще им покажат, че не всички книги са учебна литература. Джон Грийн е умел автор на тъжни истории, но за разлика от "Вината в нашите звезди", тук тъгата, като че ли не беше водеща. Тя се оказа просто стечение на обстоятелства. Книгата е много повече от тийнейджърско романче със сладко-горчив привкус. Тя има собствена философия и сила, която би докоснала всеки читател. Препоръчвам я и на Вас!
№5 - "Аз съм пратеникът" - Маркъс Зюсак
Автор, присъстващ 2 пъти в ТОП 10, заслужава да бъде наречен любим.
"Аз съм пратеникът" за съжаление остава в сянката на "Крадецът на книги" и не е оценена достатъчно. Винаги давам на тъжните истории висока оценка, но след това трудно ги наричам любими, защото имам чувството, че съчувствието е повлияло на обективната ми оценка. Затова и предпочитам "Пратеника" пред "Крадеца". Тук можете да откриете пълната ми анотация - http://ina-ccessibility.blogspot.com/2013/05/8.html. Няколко пъти тази година имах неуспешни опити с книги съчетаващи в себе си няколко истории. Единствената, която ги съчета брилянтно, плавно и впечатляващо бе тази. Затова няма как да не ми бъде любима! Книгата, чувствата, емоциите, усмивките, сълзите, спомените.. Охх! <3 Обожавам я! Препоръчвам и нея, както "Къде си, Аляска?", тъй като е подходяща за хора от всяка възраст!
"Аз съм пратеникът" за съжаление остава в сянката на "Крадецът на книги" и не е оценена достатъчно. Винаги давам на тъжните истории висока оценка, но след това трудно ги наричам любими, защото имам чувството, че съчувствието е повлияло на обективната ми оценка. Затова и предпочитам "Пратеника" пред "Крадеца". Тук можете да откриете пълната ми анотация - http://ina-ccessibility.blogspot.com/2013/05/8.html. Няколко пъти тази година имах неуспешни опити с книги съчетаващи в себе си няколко истории. Единствената, която ги съчета брилянтно, плавно и впечатляващо бе тази. Затова няма как да не ми бъде любима! Книгата, чувствата, емоциите, усмивките, сълзите, спомените.. Охх! <3 Обожавам я! Препоръчвам и нея, както "Къде си, Аляска?", тъй като е подходяща за хора от всяка възраст!
№4 - "Мемоарите на една гейша" - Артър Голдън
Навлизаме все по-дълбоко в океана от чувства! :) Ревю от Goodreads, веднага след като я прочетох:
Толкова съм впечатлена!!! Не
вярвах, че няколко дни преди началото на Новата година ще успея да се
добера до такова прекрасно четиво. Вярно е, че ми отне време да я
прочета, но така е с хубавите книги - давам им повече дни за размисъл и
така запомням по-силно сюжета и подробностите, които иначе биха ми
убегнали.
Обичам истории, които разказват цял един живот,
истории с перспектива и развитие. Бих сравнила "Мемоарите на една гейша"
с "Птиците умират сами" заради изпитанията, пред които животът изправя и
двете героини, забранената любов, мъдростта, на която ги учи всеки удар
на съдбата. Такива книги ми дават надеждата, че не всичко е приключило,
че щастието изисква време, че най-хубавите неща се случват неочаквано.
Толкова много книги оформят идеята на "Чакай и се надявай!" на "Граф
Монте Кристо", че започвам да й вярвам все по-силно.
Различните
култури и техните традиции винаги са ме привличали. Впечатлението, което
ми оставя такава книга след себе си е като далечно трансконтинентално
пътешествие, което може би никога няма да мога да изживея. Но и нямам
нужда, защото подобни произведения изграждат ясна представа и картина
във въображението ми, независимо колко е реалистична.
Много
мъдрост има в тази книга - такава, която още дълго ще оставя асоциации
върху размислите ми по различни ситуации. Благодаря ти Саюри, че ми даде
още една причина да вярвам, още едно доказателство, макар и само
художествено, че чудесата съществуват и те не са нищо повече от
предначертаната ни съдба, която сме принудени да изживеем!
№3 - "Котешка люлка" - Кърт Вонегът
<3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 * 21514545313...
Нека Goodreads говори: Първо искам да кажа, че корицата е страхотна и определено е една от любимите ми.
Защо започнах първо с корицата? Защото е най-очевидна и не изисква размисъл, въпреки че казва толкова много.
Това е първото произведение, с което се докосвам до творчеството на Кърт Вонегът и съм ВПЕЧАТЛЕНА. Книгата изисква "вникване между редовете", затова не започвайте да я чете през дългоочакваната почивка, каквато грешка направих аз в началото.
Боже.. Нямам думи! Толкова много персонажи, толкова много истории, толкова много истини. Сега разбирам, че не съм единствената, която смята науката за безсмислена. Така почувствах книгата, така и я тълкувам. Всяко едно научно откритие в един момента става оръжие, евентуално за масово изтребване.
И все пак трябва да напиша някакво резюме, а не философските си възгледи. Не съм сигурна какво точно да коментирам, защото е толкова различна от всичко, което съм чела до момента. Затова просто ще цитирам нещо, което ми направи впечатление:
"- Сър, как умира човек, лишен от утехата на литературата?
- По един или два начина. Или от окаменяване на сърцето, или от атрофия на нервната система.
- Май никой от тях не е приятен - предположих.
- Не - отвърна старият Касъл. - В името на Бога, продължавайте да пишете и двамата!"
Съветът ми е да експериментирате с литературата. Заслужава си!
Защо започнах първо с корицата? Защото е най-очевидна и не изисква размисъл, въпреки че казва толкова много.
Това е първото произведение, с което се докосвам до творчеството на Кърт Вонегът и съм ВПЕЧАТЛЕНА. Книгата изисква "вникване между редовете", затова не започвайте да я чете през дългоочакваната почивка, каквато грешка направих аз в началото.
Боже.. Нямам думи! Толкова много персонажи, толкова много истории, толкова много истини. Сега разбирам, че не съм единствената, която смята науката за безсмислена. Така почувствах книгата, така и я тълкувам. Всяко едно научно откритие в един момента става оръжие, евентуално за масово изтребване.
И все пак трябва да напиша някакво резюме, а не философските си възгледи. Не съм сигурна какво точно да коментирам, защото е толкова различна от всичко, което съм чела до момента. Затова просто ще цитирам нещо, което ми направи впечатление:
"- Сър, как умира човек, лишен от утехата на литературата?
- По един или два начина. Или от окаменяване на сърцето, или от атрофия на нервната система.
- Май никой от тях не е приятен - предположих.
- Не - отвърна старият Касъл. - В името на Бога, продължавайте да пишете и двамата!"
Съветът ми е да експериментирате с литературата. Заслужава си!
№2 - "Ад" - Дан Браун
Защото е Дан Браун, защото книгата е велика, неописуема, несравнима и задължителна за всеки уважаващ себе си природозащитник и читател. http://ina-ccessibility.blogspot.com/2013/06/10.html
№1 - "Птиците умират сами" - Колийн Маккълоу
Напредвайки в класацията, пиша все по-малко и по-малко, защото ставам безмълвна и неспособна да опиша подобни шедьоври. Въпреки всичко съм се опитала тук - http://ina-ccessibility.blogspot.com/2013/03/6.html
-----------------------------------------------
Край! Класацията официално приключи. Всички книги публикувани в класацията съм оценила максимално в Goodreads, като за ТОП 6 бих дала и повече, ако това беше възможно и налично. Надявам се да съм Ви дала няколко идеи за бъдещи четива през 2014. Не забравяйте да експериментирате с литературата и да не се страхувате, ако неща не Ви впечатли. Един ден ще попаднете на такава, която да си заслужава. И това не се случва никак рядко - при мен цели 10 пъти за 1 година. :)
- Ina-Ccessibility 2014 ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар