петък, 3 януари 2014 г.

Честита Нова година! :)

Ramble: Напоследък нямам стимул да пиша. И аз не знам защо. Може би ме е страх да споделям чувствата и мислите си, за да не ги прочете някой, който не искам. Но пък кой е казал, че мога да пиша само за чувства. Започвам годината сякаш съм изтрила всичко минало. Защото нали затова е грандиозното празнуване и блестящите фойерверки, чашата пълна с шампанско и безкрайните благопожелания - нова година, ново начало. Ще пробвам да публикувам по-често, да давам рецензии на повече книги и дори филми, да изливам малко повече чувства и идеи, да споделям мисли и открития. Да видим колко дълго ще продължи този път..

ЧЕСТИТА 2014!
Още една година приключи. Още 365 дни останаха в миналото. Дали я запомнихме с лошо или с добро, няма значение. Важното е да сме извадили поуки от всичко случващо се и да не повтаряме грешките, които може би сме допуснали. Сега е времето на дългите обещания за нов начин на живот, повече отдаденост на близките, повече спорт, по-малко нездравословна храна и т.н. Пожелавам Ви да изпълните всичките си обещания. Да осмисляте постъпките си. Да не пренебрегвате хората с лека ръка. Да живеете пълноценно. Да откривате радостта в малките неща. Да откриете тези, които Ви правят истински щастливи. Да създадете незабравими спомени и да запомните 2014, като значима година, която да топли сърцата Ви, когато евентуално имате нужда в бъдеще.

Миналата година си направих равносметка на наученото, преживяното, изстраданото и впечатляващото. Сега едва ли ще си направя такава, защото не позволих на 2013 да остане незабравима по един или друг начин. Скрита в черупката на стаята си, обградена от книги и Youtube, не се постарах да създам спомени, различни от тези с впечатленията ми върху книги. Като се замисля сега за това какво ми се случи през 2013 мога лесно да изброя тези, които ми оставиха най-силно впечатление, а може би са изключително скучни и рутинни за някой друг. Попътувах  през 2013. Не мога да кажа много, но не се и оплаквам. Няколко пъти до София, до Варна и близките градове около моя. Започнах едно страхотно приятелство, което все още изграждам, но основите са поставени. Свързвах се с много важен за мен човек, който не бях чувала от години и не се осмелих да постъпя по същия начин с друг. Спечелих конкурс за рисунка. Прочетох 45 книги. Оперираха баба два пъти. Извадиха ми сливиците. Отидох на няколко вили с класа и с приятели. Влюбих се няколко пъти (тайно разбира се, присъщо за мен). Старах се да бъде себе си по-често и да не се срамувам от това. Ха-ха.. Remarkable!

И сега стана ли време за обещанията и надеждите? През 2014 ще се постарая да живея малко повече за мига и настоящето, вместо постоянно да се терзая за последствията. Може би ще взема книжка, ако ми е писано. Ще прочета колкото книги мога. Ще уча здраво за предстоящите ми матури през 2015. Ще пътувам, ще се разхождам сред природата по-често. Ще престана да бъда скучна. И може би ще осъществя една своя мечта, ще видим коя ще бъде. :)

Общо взето, това имах да кажа. Нека се заема с нещо по-продуктивно от безсмислиците за новото начало, което определено не зависи от смяната на цифрата в календара, но трябва да зависи от нещо, нали? :)
- Ina-Ccessibility 2014 ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар