ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, в зависимост от впечатлението, което са оставили у авторката.
"Името на вятъра"
- Първи впечатления:
Една от книгите, за които booktube говори много и то все прекрасни неща. Скъпа е за мека корица (24 лв.), но успях да я намеря в prodavalnik за 14, което беше повече от добре сделка, тъй като книгата е изключително запазена. Не знаех много за историята, тъй като от резюметата, които изгледах, всички твърдяха, че Ротфус е създал свой неповторим свят, който е трудно да бъде обяснен. Като цяло не знаех нищо. Освен, че книгата има една от най-високите оценки в goodreads, която някога съм виждала.
- За автора:
Патрик Ротфус е американски преподавател и писател на фантастичната поредица "Хрониките на кралеубиеца". Роден е на 6 юни 1973. Прекарва почти цялото си детство в четене, като успява да завърши по 1 или 2 романа дневно. Има интерес към науката, изкуствата, хуманитарните дисциплини и като цяло всичко заобикалящо. Това се проявява в първия му публикуван роман - "Името на вятъра", който бързо придобива популярност и печели престижни награди. Преди да го публикува, авторът написва цялата история, за разлика от повечето писатели и я предлага като завършен проект, който в последствие бива разделен на 3 части.
- Сюжет:
Коте държи странноприемница на име "Пътният камък". Животът му не изглежда с нищо по-различен от този на останалите. Той поддържа бизнеса си и репутацията си с винаги топла храна, поддържана чистота и качествен алкохол. Една вечер в странноприемницата пристига летописец, ограбен от местни разбойници. Той търси отдавна изгубената история за знаменития Квоте и неговите подвизи. Оказва се, че е попаднал на точното място, а готварската престилка на Коте е само прикритие. Летописецът е този, на когото Коте се доверява и разкрива истината за своя живот и премеждия.
- В процес на четене:
От къде да започна? Може би от началото..
Предполагам, че звучи изключително странно, но книгата сама ме извика, за да я прочета. Беше стояла около 2-3 месеца на рафта ми и разбира се обемът й ме "отблъскваше". И малко след Коледа, когато имах "Хартиени градове", "Предани", "Смарагдово-зелено", "Пандемониум" и "Единайсет минути" - книги, които толкова дълго очаквах, предпочетох да започна "Името на вятъра". При мен често става така - очакването да бъде заместено от отегчение и липса на интерес - след като съм била нетърпелива толкова дълго, мога да изчакам и още. (Това имаше ли значение за резюмето ми?)
Квоте несъмнено стана мой любим мъжки персонаж, редом с Робърт Лангдън, а може дори и да го изпревари, ако продължи да бъде също толкова очарователен в оставащата част от поредицата. Едва на 15, той вече е преживял повече трудности от всеки друг (няма да изброявам, за да не издам нещо от историята). Въпреки всичко, смелостта, гордостта и силата, която излъчва, често отстъпват пред детската наивност, надежда и отдаденост. Той съчетава в себе си качества на различни персонажи, които може би сме срещали в други произведения, но ги разкрива по такъв начин, по който лесно бихме се зачудили кой е първоизточника. Всички трудности, през които е преминал Квоте, философията, която е изградил за живота, както и характера, който изразява, трудно се вписват в образа на 15-годишно момче. Не съм сигурна дали във въображението ми той не бе малко над тази възраст, но така или иначе, ако мога да се влюбя в литературен герой, това определено би бил Квоте.
"Името на вятъра" не е обикновена книга. Тя няма нищо общо с тривиалните романи от този жанр, популярни в момента. Тя разкрива един непознат за читателя свят, съчетаващ в себе си, на пръв поглед, несъвместимото. В нея магията не се появява от нищото. Тя има обяснение и научно доказателство. В "Името на вятъра" любовта не е излишно подсладена, а изключително истинска - с всички предразсъдъци и вътрешни борби, с които ни сблъсква реалността. Тъгата и страданието докосват читателя, а силата, с която героят се изправя пред трудностите - му вдъхва кураж. Една колкото различна, толкова и позната история, вплетена под "Името на вятъра".
И когато настъпи времето да давам оценки винаги се боря вътрешно с противоречивите чувства, които изпитвам. Имах няколко проблема в началото и с всички прехвърляния към странноприемницата "Пътният камък", но предполагам, че това е било с дълбок замисъл, който ще открия в следващите книги и затова ще се въздържа от забележки.
5/5 за Квоте и за Патрик Ротфус! Несъмнено по-добри и достойни за славата на Хари Потър и Джоан Роулинг :)
Предполагам, че звучи изключително странно, но книгата сама ме извика, за да я прочета. Беше стояла около 2-3 месеца на рафта ми и разбира се обемът й ме "отблъскваше". И малко след Коледа, когато имах "Хартиени градове", "Предани", "Смарагдово-зелено", "Пандемониум" и "Единайсет минути" - книги, които толкова дълго очаквах, предпочетох да започна "Името на вятъра". При мен често става така - очакването да бъде заместено от отегчение и липса на интерес - след като съм била нетърпелива толкова дълго, мога да изчакам и още. (Това имаше ли значение за резюмето ми?)
Квоте несъмнено стана мой любим мъжки персонаж, редом с Робърт Лангдън, а може дори и да го изпревари, ако продължи да бъде също толкова очарователен в оставащата част от поредицата. Едва на 15, той вече е преживял повече трудности от всеки друг (няма да изброявам, за да не издам нещо от историята). Въпреки всичко, смелостта, гордостта и силата, която излъчва, често отстъпват пред детската наивност, надежда и отдаденост. Той съчетава в себе си качества на различни персонажи, които може би сме срещали в други произведения, но ги разкрива по такъв начин, по който лесно бихме се зачудили кой е първоизточника. Всички трудности, през които е преминал Квоте, философията, която е изградил за живота, както и характера, който изразява, трудно се вписват в образа на 15-годишно момче. Не съм сигурна дали във въображението ми той не бе малко над тази възраст, но така или иначе, ако мога да се влюбя в литературен герой, това определено би бил Квоте.
"Името на вятъра" не е обикновена книга. Тя няма нищо общо с тривиалните романи от този жанр, популярни в момента. Тя разкрива един непознат за читателя свят, съчетаващ в себе си, на пръв поглед, несъвместимото. В нея магията не се появява от нищото. Тя има обяснение и научно доказателство. В "Името на вятъра" любовта не е излишно подсладена, а изключително истинска - с всички предразсъдъци и вътрешни борби, с които ни сблъсква реалността. Тъгата и страданието докосват читателя, а силата, с която героят се изправя пред трудностите - му вдъхва кураж. Една колкото различна, толкова и позната история, вплетена под "Името на вятъра".
И когато настъпи времето да давам оценки винаги се боря вътрешно с противоречивите чувства, които изпитвам. Имах няколко проблема в началото и с всички прехвърляния към странноприемницата "Пътният камък", но предполагам, че това е било с дълбок замисъл, който ще открия в следващите книги и затова ще се въздържа от забележки.
5/5 за Квоте и за Патрик Ротфус! Несъмнено по-добри и достойни за славата на Хари Потър и Джоан Роулинг :)
- Любими моменти (SPOILERS):
Премеждията в Тарбеан, Трансформацията на Квоте, Приемът в Университета, Часовете при Хеме, Наказанията, Спечелването на сребърните свирки в "Еолиан", Срещите с Аури.
- Други становища:
- Крайна оценка на книгата: ★ ★ ★ ★ ★- 5/5
- Ina-Ccessibility 2014 ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар