ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога
Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, по начина, по
който авторката на блога ги е изживяла и в зависимост от впечатлението,
което са оставили у нея.
"Птиците умират сами"
Първи впечатления:
Веднъж, след поредната прочетена книги, попитах майка си коя е нейната любима. Тя каза "Птиците умират сами" без да се колебае. С нея може би си приличаме по повече неща от колкото се различаваме, въпреки че го отричам, затовареших да се доверя на вкуса й. Преди много време даваха сериал, но си спомних само една сцена от него и името Ралф, така че не мога да кажа, че съм знаела много за самата книга.
За автора:
Колийн Маккълоу (на английски: Colleen McCullough)е австралийска писателка, родена през 1937г. По професия е невролог и работи в различни болници в Сидни и Великобритания, след което в продължение на десет години се занимава с изследвания и преподаване в САЩ. Издава няколко световноизвестни романа, сред които е и "Птиците умират сами".
Сюжет:
Меги е единственото момиче в семейство Клийри. Заобиколена само от братя, за нея е трудно да се приспособи. Когато за четвъртия си рожден ден тя получава мечтаната кукла като подарък, братята й бързо съсипват радостта. Голямото семейство, което не спира да добива нови членове, живее бедно в Нова Зеландия, когато изненадващо лелята на Меги (сестра на баща й) им изпраща писмо с предложението да се преместят при нея в Австралия, като ще им завещае всичко след смъртта си. Леля Мери Карсън е изключително богата вдовица, която няма деца. Примамливото предложение веднага бива прието. Така семейството се подлага на дълго и изтощително пътуване с кораб и влак. На гарата ги посреща 28 годишният Ралф де Брикасар - духовник и приближен на г-жа Карсън. От пръв поглед той обиква Меги, която тогава е едва на 9. Дали привързаността им ще прерасне в нещо повече, или неговият дълг към църквата и възрастовата има разлика ще надделеят?
В процес на четене:
Отне ми доста време да прочета книгата, не защото не ми бе интересна, а защото главите бяха дълги, което не ми позволяваше да чета за по-малко от час една от тях. Рядко разполагах с това време, но в последните три дни се амбицирах и реших, че е време да разбера какво се случва накрая. Странно как ненавиждах обстойните описания на Балзак, а обожавам тези на Маккълоу. Всеки детайл е представен толкова добре, че съм сигурна че в някои моменти дори усещах аромата на цветята в градината на Дройда. Сега като се замисля ми изскачат толкова много сцени пред очите, че просто не знам от коя да започна и дали няма да издам прекалено много, за някой който не я е чел. Затова само ще назова няколко съществителни, с които се надявам просто да прикова вниманието ви към книгата: куклата, смъртта, пепел от рози, пожарът, съпругът, островът, детето, Рим, дъщерята... В началото книгата беше наистина драматична, до края дори плаках на няколко пъти. Имаше моменти, в които романът имаше по-съвременно звучене, наподобяващо "Дяволът носи Прада" или някой подобен чиклит, но не беше прекалено и присъстваше само към края. Този модернистичен привкус би съсипал всяка трагична история, ако авторът не знае как да го вплете. Определено писателката на "Птиците умират сами" разбира от писане, защото романът бе страхотен през цялото време. Наистина почувствах историята много близка и болезнена до себе си, но не защото съм се влюбвала в духовник, нито защото имам братя. Просто може би силната любов и рождената дата на Ралф (23.09.1893), и постъпките на Меги ми повлияха много силно. Книгата става любимата ми класика и се нарежда до представителите на други жанрове "Шестото клеймо" и "Стъклен дом".
Други становища:
Неналични.
Песен напомняща ми за книгата:
*Първо да поясня, че това е нещо, което правя за пръв път във ВВС-тата си. Смятам, че е интересно и нестандартно. Видях идеята от padfootandprongs07 в YouTube и реших да я използвам. Ето първата част на нейните Books and Songs - http://www.youtube.com/watch?v=6BVL1s1L1vs. Ще слагам под заглавието на песента и изречението, което отговаря най-силно на книгата.
Песен №1 - Phildel - Beside you
In my simplified world, we're a boy and a girl. In my house on the hill, there is room for you still!
(В моя опростен свят ние сме момче и момиче. В къщата ми на хълма все още има стая за теб.)
Песен №2 - The Pretty Reckless - You
You can't see me, no, like I see you!
(Не можеш да ме видиш, не, както аз те виждам!)
I can't have you, no, like you have me!
(Не мога да те имам, не, както ти ме имаш!)
I can't steal you, no, like you stole me!
(Не мога да те открадна, не, както ти ме открадна!)
Песен №3 - Florence and The Machine - Cosmic love
The stars, the moon, they have all been blown out! You left me in the dark!
(Звездите, луната, всичките бяха взривени! Ти ме остави в тъмнината!)
No dawn, no day, I'm always in this twilight.. In the shadow of your heart!
(Няма зора, няма ден, винаги съм в този здрач.. В сянката на сърцето ти!)
And in the dark, I can hear your heartbeat, I tried to find the sound!
(И в тъмнината мога да чуя туптенето на сърцето ти, опитах се да последвам звука!)
But then it stopped, and I was in the darkness, so darkness I became!
(Но после, то спря и аз останах в тъмнината, толкова мрачна станах!)
Няма коментари:
Публикуване на коментар