***

Не знам коя съм, но е важно да не изгубя себе си. Търся истинската си същност и това, което ме прави щастлива, следователно то се съдържа в мен. Срещам различни хора всекидневно и те влияят на моя свят, променят мирогледа ми, задават ми въпроси, които се страхувам да задам на себе си. Всеки от тях оставя нещо в мен и моята същност остава безвъзвратно променена независимо до каква степен. Хората имат тази способност – да влияят на останалите без да осъзнават значението на промените, които могат да нанесат.

На моята възраст съм срещнала достатъчно влиятелни личности, изградили до голяма степен това, което съм сега. След толкова сблъсъци с различни характери и разбирания за света, не съм сигурна до каква част съм наистина себе си и до каква - някой друг. И въпреки паралелите в разбиранията ми с някого, аз съчетавам това, което съм присвоила и това, което съм пречупила през призмата на мисловната си дейност, по различен от този на останалите начин. Начин, който обрисува моята идентичност сред многото.

Живеейки във века на технологиите, съм заобиколена от модните тенденции на всеки бранш. Какво всъщност предлагат те – варианти, сред които да открия какво наистина харесвам или плавно течение, в което се вливат все повече хора, докато не станат едно цяло и не могат да се различат един от друг, поради неизброимите прилики, създадени от тенденцията? Лесно се управялява един и същ човек, с едно и също мислене, разделен в няколко хиляди или милиони тела. Трудно е да бъда различна и да отстоявам позицията си. Трудни са последвалите несигурност, човешко недоверие и неодобрение.

Да „открия себе си” звучи красиво, но откъде да започна търсенето? Важно е да бъда различна и да не изгубя същността си, вървейки по своя житейски път. Същността е единственото, което наистина притежавам. Само истинската същност може да ме отведе по пътя до неоткритото или изгубено „аз”. Къде всъщност трябва да открия себе си – в действията, в мислите, в емоциите или в чувствата си? Къде съм аз – в ситуациите, които ме правят щастлива или във въпросите, които терзаят съзнанието ми?  Мога ли да бъда себе си само в определени ситуации, заобиколена от определени фактори, а през останалото време просто да плувам сред потока от еднообразие наложен като еталон на поведение, предел на възможности и начин на мислене? Щом науката обяснява всичко, къде е формулата за житейския път и доверието, приятелството и разбирателството? Няма такава. Всеки създава своя, с надеждата да е правиланата.

Способността „да открия себе си” е повече от наука и изкуство. „Да открия себе си” е съчетание от случайност, късмет, вяра, решителност и смелост. Неоткритото „аз” може да чака в тясната улица отляво, но да бъде изпуснато заради блестящия булевард пред мен. Така или иначе всеки път има своя край и последвала забрава. Целта на моя живот е да открия това, което ме прави щастлива и чрез него да създам нещо за света, за да ме помни, когато си отида. Само тогава светът ще знае коя съм, а аз ще познавам същността си.

 - Ina-Ccessibility 2014 ©