ВВС - "Вдъхновение във всяка страница" е поредица на блога
Ina-Ccessibility, която представя романи или поредици, по начина, по
който авторката на блога ги е изживяла и в зависимост от впечатлението,
което са оставили у нея.
"Вината в нашите звезди" - Джон Грийн
Първи впечатления:
Всеки втори booktuber говори за страхотния Джон Грийн и уникалните му романи. Не съм от хората, които харесват книги написани за времето, в което живеем и проблемите на хората, каквато е тази.Когато чета книга, обичам да се пренасям в друго измерение или век, не просто в друг континент или държава. Но след като видях, че книгите на Грийн не са преведени на български ми стана много по-любопитно - нали знаете, че неизвестното е най-интересно. И така търпеливо чаках около 2-3 месеца, когато един ден, отваряйки facebook-a си намерих публикация от "Егмонт" за току що преведения роман. Не мога да ви опиша колко бях щастлива и веднага я поръчах. Направи ми впечатление, че корицата е същата като американската, което рядко се случва на българските читатели. Книжката не е много обемна - 287 страници + доста едър, но изключително приятен шрифт.
За автора
Джон Грийн е 35 годишен американски авторивлогър в youtube. Има издадени 6 книги и е най-продаваният автор според "Ню Йорк Таймс".
Сюжет
- Казвам се Хейзъл. На шестнайсет. Рак на щитовидната жлеза с метастази в белите дробове. Чувствам се добре.
Така описва себе си главната героиня при първото си посещение в групата за взаимопомощ на раково болни младежи. Тя обаче не харесва групата и я посещава само заради желанието на родителите си. Утеха намира единствено сгушена в леглото си, гледайки "Следващият топ модел на Америка" или четейки книгата на Питър Ван Хутен - "Всевластна скръб". Но групата за взаимопомощ й дава много повече отколкото очаква. Там тя се запознава с Исак и неговия приятел - Огъстъс. Споделяйки трагедията на живота си те стават изключително близки приятели, особено с Огъстъс. Какво и дава и какво отнема това безценно приятелство, разберете в книгата.
В процес на четене
Бих желала да ви предупредя, че книгата е доста тежка. Сложността на състоянието, борбата за живот, желанието за сбъдване на мечта - всичко това е примесено с хуморът на тийнейджърите, които отказват да се предадат. Огъстъс определено бе любимият ми герой. Смелостта, търпението, надеждата и отдадеността му към Хейзъл повлияха и на мен. Тази трагична романтика, описана на английски като "It all felt romantic, but not romantic.", която така и не намерих в българския превод, ми даде повод за размисъл. Примерът с Моника - приятелката на Исак, която го изоставя, когато той губи зрението си, поставя тази линия между хората, които колкото и да искат да помогнат на останалите не биха се справили така добре, както тези, които са изпитали същото на свой гръб. Една от любимите ми сцени определено бе тази на импровизираното "унищожаване" на колата на Моника със сурови яйца. Но може би Моника не бе най-малко любимата ми героиня. Може би героят на Питър Ван Хутен ми бе най-малко любим, защото заслепен от своята болка, не успя да види болката на останалите. По книгата може да се размишлява много. Но не защото е написана с безценни мъдлости и поучения, а защото е истинска и показва незабелязаната, от повечето хора, реалност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар