21.12.2012.
Хората бяха изтръпнали в очакване светът да свърши. Някой избраха да завършат
последния си ден на тази планета с молитва на устни, други със страх от
неизвестността, трети с надежди за бъдещето.
Апокалипсис – край или разкритие?
Малко бяха хората, достатъчно разумни и мъдри през тежкия си
живот, които разбираха, че свят не се руши толкова лесно, особено когато е
създаден с толкова много усилия.
Всеки беше чувал легендите за съдбовната дата. Никой не се
страхуваше от края на света. Несъзнателно, единственият страх породен у хората,
беше този от неизвестността. Как ще свърши светът? Какво ще стане с хората? А с
душите им? Въпроси без отговори. Въпроси, на които нито най-знаещият учен, нито
най-мъдрият философ можеха да дадат сигурен и правдоподобен отговор.
Човекът имаше размишления. Свои собствени. Различни от тези
на останалите. Можеше да убеди останалите да му вярват. Десетки.. стотици..
хиляди.. Но какъв беше смисълът, след като той самият не беше напълно убеден в
думите си. Как да повярваш на някой, който не вярва на себе си? Как да повярваш
на себе си, след като постоянно си задаваш въпроса „ако”?
Чакаш и се надяваш. Единственият изход. Чакаш и се надяваш всичко да приключи, а то едва сега
започва!
- Ina-Ccessibility 2012 ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар