Ще пиша за собствените си грешки - нещата, които съжалявам, че направих.
Няма да споменавам имена, ще го нарека ТОЙ.
Та ТОЙ беше страхотен приятел, по-големия брат, който никога не съм имала. Чувствах го близък и смятах, че мога да му споделя всичко. Не е толкова трудно да изградиш доверието си над даден човек. Трудното е да задържиш това доверие и приятелска обич да не се превърне в любов, тъй като другата страна не винаги може да ти отговори по същия начин. Защото никой не може да обича насила, колкото и да ни се иска, колкото и да смятаме че на нашата любов трябва да бъде отвърнато. Ами не. Никой не е длъжен да си купи краставици на пазара точно от твоята сергия, въпреки че ги предлагаш с ентусиазъм (съжалявам за странното сравнение, струва ми се правдиво!)
И моята огромна грешка е, че позволих чувствата си да надделеят над приятелството. Позволих си заради собствената си несгода да обвиня друг за нейното зачатие. И това беше глупаво и все още съжалявам. Всеки ден. Но дали някога ще си го призная? Да знам, че не мога да ГО направя щастлив, но да ГО искам, за да бъда аз щастлива. Малко повече от егоистично.
Не знам дали е за добро или за лошо, че хората като мен се променят. В единия вариант все още щях да съм на същия си акъл и да живея в блаженото си невежество. В другия, когато прозрях що за глупачка съм, започвам да се обвинявам и всички тези мисли да ме изяждат отвътре.
Знам, че не мога да променя нищо. Не мога да изскоча след почти година и да се направя, че нищо не е станало.
Мисля си колко хубаво щеше да бъде да натисна бутончето "деблокирай" и да започна да МУ разказвам какво ми се върти в главата. ТОЙ да оспори твърдението ми. Да се замисля дали наистина е прав и след като осъзная, че ТОЙ всъщност никога не греши да му призная колко много научавам от НЕГО всеки ден.
Дори и да ГО обичам, няма да му натрапвам чувствата си и и да ГО обвинявам за no responsе-a им. Просто ще чакам и ще се надявам, един ден когато ще мога да му осигуря това, което е необходимо от мен, ТОЙ да си спомни добрата ми старана и да разбере, че грешките, които направих са били породени от зеления ми мозък и ослепяването след първото чувство на любов.
Един ден, може би.. някога. Дотогава ще чакам и ще се надявам.
- Ina-Ccessibility 2012 ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар