"Чакай, чакай! За къде бързаш?"

Разходката ми до "Хеликон" днес, ме награди с нова придобивка. "Невидимите кризи" на Георги Господинов. Чета си аз.. и не е това, което очаквах, но има нещо в нея, което ми направи дълбоко впечатление и ме накара да направя няколко съзнателни връзки, за да обоснова становище и сега да се опитам да го представя пред въображаемата аудитория на блога ми.

"Харесвам историите за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат." казва Господинов.

В това забързано ежедневие, което не ни предлага нищо ново и необичайно, но ни отнема изключително много време дори за рутината, имаме нужда да спрем и да изчакаме душите си. Когато започнем да виждаме и другия изход на ситуацията, не просто меланхолично да приемаме утвърдения, тогава душата ни е настигнала. 

Много по-бързо и лесно е да изгледаме филм, пред това да прочетем книга. Дори в някой случаи далеч по-евтино, предвид наличието на пиратски сайтове и евтини билети за кино. Давайки на една история само два часа обаче, просто преминаваме през нея, без да я усетим. А дори и да я усетим, усещането бързо отминава. Значението е може би като на пролетния дъжд в една песен - "плисна в миг и отшумя". Тогава тялото върви напред, а душата вика: "Чакай, чакай! За къде бързаш?"

"Четящият човек е красив" казва Георги Господинов. Красив е защото е съпреживял. Тялото върви по начертания си път, сблъсква се със своите проблеми и пренебрегва чуждите. Душата излиза от границите на достижимото, изостанала, опитвайки се да достигне отново плътта, но по пътя си среща проблемите на останалите и се въплъщава в тяхната история.

И този път не Господинов, а Айнщайн е казал: "Логиката ще те отведе от точка А до точка Б. Въображението ще те отведе навсякъде!"   

 - Ina-Ccessibility 2013 ©