Чужда еуфория.. самотна реалност

Голямата еуфория около рождените дни.. И за какво е всичкото това суетене? Седмица преди да навърша 17 вече чувах хората да ми напомнят за предстоящия ми "празник": "Другата седмица имаш рожден ден!", "Малкото ми момиче става на 17!", "Измисли ли как ще се облечеш на рождения ден?" "Не мога да повярвам колко бързо минава времето!". Да и аз също. Всякa година започна да ми става все по-безразлично как съм облечена, колко подаръка ще получа и колко пожелания. Не искам количество, а качество, колкото и изтъркано да звучи. Преди правех дълги списъци с мечтаните "изненади", сега се старая да няма неща, които да искам толкова много, а да мога да получа само на рожден ден.

Хората смятат, че да си роден на празник е предимство. Не мисля, особено в такъв като днешния. Винаги оставам в сянката на съученичките ми, смятащи се за жени, изправили косите си и обули най-високите токчета. От кога външният вид стана толкова важен и защо трябва фрапиращо да изпъква на определени дни. Нямах желание за прическа, нито за рокля, още повече за търсене на нова визия. Облякох се така че да ми е удобно, същевременно малко по-официално от обикновено и разбира се изразяващо моята същност, не нечия друга.

В училище ми подариха наистина красив букет. Радвам се, че учениците ми ме оценяват и съм създала добро впечатление у тях. Беше мил, но очакван жест, поради завистта на хора, които злобно ми разкриха изненадата! Денят ми продължи изпълнен с фалшиви усмивки, целящи единствено получаването на бонбон. Социалната мрежа не пропусна да ми нареди над 50 пожелания, някои от които с трибуквената абревиатура - ЧРД. Хора, с които съм разговаряла по веднъж, отделиха от времето си, за да ми напишат поне това.

За съжаление, ето го краят на деня. Сама съм и единственият ми приятел е белият електронен лист. Мога да му кажа всичко, без да ми се присмива, съди, опонира. Мога да му споделя всичко, без да се притеснявам, че two can keep a secret if on of them is dead. И в този край на деня, осъзнавам, че получих пожелания от много хора, усмивки от още повече, но за какво ми бяха те, като тези, които твърдяха, че съм важна за тях, не ме дариха със свое пожелание. Не е за пожеланието, за жеста е. Да разбера, че въпреки всичко заслужавам на рождения си ден едно "Да си жива и здрава!" или "Весело изкарване!". Сега не съм важна, разбрах! Но преди бях.. Хората ли не ме заслужават, или аз не ги заслужавам? Благодаря, че ви имаше. Жалко, че сега ви няма..

- Ina-Ccessibility 2013 ©