Започнах да развивам профила си заедно с братовчед ми. Имах нови цели в живота - да събера горичка с възможно най-много листенца, профил с най-много посещения и да усъвършенствам техниките си за оформление на описанието. Още помня как плаках, когато по незнайна причина занулиха горичките, а аз бях събрала около 1000 листенца. Спомням си и как стоях до полунощ за да напиша съобщението, което ми се полагаше на всеки час - "Менкам листенца!". Колко много се радвах, когато се изкачвах в класацията за най-посещавани профили! Сещам се и за отделянето на няколко часа за подготвяне на ново описание с помощта на PhotoScape и PhotoShop. Търсех с часове картинки в deviantart. Дори си запазвах html-кода на всяко описание, за да мога да си ги припомня един ден. Радвам се за това си решение. О, имаше и музикален плейлист и дискусии, и групи, и аквариум, и игри, и снимки.. Колко беше хубаво!
Най-много от всичко обаче ми липсват приятелствата, които създадох там. С братовчед ми и още едно момиче дори бяхме създали организация ОЧБЖ (Обединение на чушки, баници и жаби). Знам, че звучи глупаво и абсурдно сега, но това за мен е един хубав спомен. Спряхме да разговаряме с това момиче и аз не знам защо. Отчуждихме се. Там създадох и още едно голямо приятелство с момиче от моя град. Изкарахме едно цяло лято заедно на басейн в коментари за профилите на останалите. Сближих се с момче от моя клас, с което не се разбирахме, до момента, в който установихме наличието на еднакви интереси - kefche. И още много, много хора, чиито имена за съжаление не помня. Хора, с които се разбирах, на които имах доверие, понеже те нямаше на кога да разкажат "клюката" която бих им споделила аз себе си. Хора, с които можех да разговарям, без да чувам думите си от друг на следващия ден.. Неща, които не ми предоставя Facebook, например.
Сега ми остана възможността само да си спомням. Защо ли? Защото новото kefche не е като старото, няма ги същите потребители, няма я атмосферата, която създаваха. Липсват ми тези приятелства, тези емоции, тази целенасоченост в действията. Искам отново да се вълнувам за подредбата на описанието си, да пиша с различни шрифтове Welcome, да търся интересен дизайн за рамка, да оформям бутони, да откривам картинки. Сега може би старите функции не работят. Колко се ядосвах, когато някой копираше описанието ми, а от друга страна бях толкова щастлива, че някой го оценява, дори да е по този начин.
Не това не е една от най-поетичните ми творби.. това просто е неусъвършенстваният ми изблик на чувства, породени от разгорялото се в главата ми въгленче изпълнено с чувства.
Липсваш ми, kefche!
Няма коментари:
Публикуване на коментар