Щастлива и без теб!

Винаги ли ще обичам, този който е щастлив без мен и винаги ли ще ме обичат тези, с които аз няма да съм щаслива? Ти ли ме нарани толково, за да ме е страх да се влюбя отново или просто не мога да те забравя, за да продължа напред? В мен ли е грешката, че попадам на такива, които или не ме оценяват или не ме заслужват? В мен ли е грешката, че като всяко същество и аз искам да бъда обичана? Греша ли в страха си да се влюбя отново? Греша ли в страха си да не нараня или да бъда наранена? Иска ми се да не те бях срещнала.. Без теб щях да съм щастлива! Всички хубави моменти бяха платени прекалено скъпо след това! Още ме боли! Боли ме, защото не заслужавам това! Имам самочувствие! Знам колко струвам и какво заслужавам! Ти явно не знаеш! Прекалената ти гордост доведе до тук - имаше лесната, защото нямаше смелостта да си с трудната! Наричай ме слаба - за теб може би съм такава! Моята гледна точка е друга! За пръв път в живота си съм силна! Силна съм, защото живея, дишам, усмихваме се и без теб! Не губя някого - толкова ценен - за пръв път! Първият път беше далеч по-различно! Болката беше по-голяма, загубата бе по-значителна! Първият път загубих завинги! Това ме утешава - и теб мога да загубя завинаги! Въпреки че още си в сърцето ми /за съжаление/, ще знам че не мога да те върна! Тази мисъл ме крепи и държи на разстояние от теб! Страх ме е, че ще те срещна на улицата и ще реагирам не така както искам. Страх ме е, че ще заплача, но не. Никога няма да ти покажа слабостта си! Ще вървя гордо! Ще бъда щастлива! Ще бъда щастлива и без теб! Щаслива заради самата себе си и всичко, което имам!

- Ina-Ccessibility 2012 ©