Не знам дали сте фенове на Анатомията на Грей, но за мен това е най-страхотният сериал! Аз съм коравосърдечна и рядко плача, дори когато имам нужда просто да излея цялата си мъка. Не, аз не плача.. дори на Титаник. Анатомията на Грей обаче успя да ме разплаче. Плаках с глас. Сцената ми напомни на мен. Сцената ми показа грешката да оголиш чувствата си. Каквото и да кажа ще е малко, затова направо ще я споделя с вас:
Лекси: Благодаря ти, за днес.Че ми позволи да...
Марк: Свърши добра работа.
Лекси: Благодаря.
Марк: Добре ли си?
Лекси: Обичам те. Боже, това излезе... Излетя от мен, все едно беше.. Обичам те. Просто. Боже. Пак го казах. Обичам те. Наистина. Просто те обичам. Опитвах се да не го казвам. Опитвах се да го смачкам и да го игнорирам, и да не го казвам. И Джаксън е чудесен човек. Той е великолепен и е по-млад от теб, и няма никакви внуци или бебета с майки лесбийки, и е Ейвъри, и ме харесва. Наистина ме харесва. Но няма да се получи, защото аз обичам теб. Обичам те, толкова много. Ти си вътре в мен. Все едно си болест. Инфектирана съм с Марк Слоун. Просто не мога да мисля за нищо и никого, не мога да спя. Не мога да дишам. Не мога да ям. И те обичам. Обичам те през цялото време, всяка минута от всеки ден. Обичам те. Чувствам се толкова добре, когото го казвам. Чувствам се много по-добре. Просто... Обичам те.
Джулия: Здравей, Лекси. Мисля, че каза
във фоайето. Готов ли си?
Ии.. не това не е всичко.. Два епизода по-късно - ето го и драматичният финал:
Марк: Справяш се добре.
Лекси: Марк...
Марк: Кристина... Кристина ще се върне всеки момент.
Лекси: Марк...
Марк: Тя ще се върне и ще те стабилизираме. И ще си добре, нали?
Лекси: Марк...
Марк: само няколко минути? Ще е тук всеки момент.
Лекси: Марк... Аз... аз умирам.
Марк: Какво? Не, не умираш.
Лекси: Напротив. Моля те... кажи... Кажи на Мередит, че я обичам. И това, че тя е добра сестра. Мм. К-кажи на баща ми...
Марк: Ти не умираш. Ще бъдеш добре.
Лекси: Хвани ръката ми.
Марк: Няма да те хвана за ръка, защото ти не умираш.
Лекси: Хвани ръката ми.
Марк: Не. Ти не умираш. Чуваш ли ме? Ти няма да умреш днес. Обичам те.
Лекси: Не е нужно да го казваш, защото аз го казах. Наистина.
Марк: Обичам те. Обичам те. Винаги съм те обичал. И винаги ще те обичам.
Лекси: Така ли?
Марк: Да. И точно заради това трябва да останеш жива. Ние... ние... ще се оженим. И ти ще станеш невероятен хирург. Ще имаме две или три деца.
Лекси: Така София ще си има братчета и сестричета.
Марк: Да. Сестра и двама братя. И... това е прекрасно! Ще бъдем щастливи, Лекс... Ти и аз. Ще имаме най-добрия живот Лекси, аз и ти. Ще сме толкова щастливи. Така, че на може да умираш, нали? Не може да умреш, защото ние трябва да сме заедно
до края. Така ни е писано.
Лекси: Писано е.
Марк: Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Лекси?
Заключението го оставям на вас, за да не ми рукнат още два реда сълзи. Има ли такава любов наистина?
- Ina-Ccessibility 2012 ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар