Midnight love thoughts #2

И тогава нещо се скъса.. нещо дълбоко в мен отекна със страшен звук. Болезнен звук. Звук на нещо приключило. Но този звук го чух отдавна. Още преди два месеца. Сега обаче беше по-страшен. Звукът на това, че се опитваш да ме изтриеш от живота си. Жалко. Много жалко. Сякаш ти оставих лоши спомени или разбих сърцето ти.. не, не го направих - и съм повече от сигурна в това. Порасналите хора не правят така. Те не трият спомени, защото знаят, че един ден ще им останат само те. По-добре ли ти стана като ме изтри? Като метафорично ме зачеркна от живота си? Жалко, много жалко.. Дано си се почувствал по-добре. Сигурно изхвърли и онзи мой ластик нали? Но, ако не значеше нищо за теб, нямаше да ти прави впечатление дали е там, или не.